Прессъобщение

Брюксел – Евродепутати предупреждават, че само позоваването на научни изследвания не е достатъчно. Миграционните политики трябва да се основават на реални доказателства.

На 19 ноември 2025 г. в Европейския парламент бе отправено сериозно предупреждение, че новата Обща европейска система за връщания („предложението“) се оформя под влияние на политическа реторика, а не на солидни научни доказателства. Това крие риск от криминализиране на мигрантите в нередовен статут и от отслабване на съществуващите гаранции за правата на човека.

Въпреки че изрично цитира научноизследователските проекти по програма „Хоризонт Европа“ FAiR, GAPS, MORE и MirreM, предложението няма ясна проблемна рамка и не включва научните доказателства – заявиха членове на Европейския парламент. От българска страна по проекта FAiR партньор е Фондация за достъп до права – ФАР.

Евродепутат Тинеке Стрик подчерта, че Съпътстващият работен документ е трябвало да съдържа доказателства, обосноваващи проекта на Регламент за връщанията, включително въз основа на изследванията, финансирани по „Хоризонт“. Преговорите в Съвета и Парламента вече напредват, но този анализ все още липсва, което поставя под въпрос как законодателите могат да оценят предложението.

„Липсват ни доказателствата и обясненията защо Комисията смята, че това предложение ще реши проблемите. Това е опасно“, каза Тинеке Стрик, подчертавайки необходимостта от политики, основани на данни. Тя предупреди, че въпреки формалния приоритет на доброволното връщане, предложената система рискува да обезкуражи доброволното връщане и да улесни принудителни мерки още в най-ранните етапи на процедурата. Според нея предложението може да доведе до „дехармонизиране“ на политиките по връщане и се основава на погрешното предположение, че отговорността за връщането е предимно на мигрантите, без да се отчита системната непоследователност в процедурите и данните на държавите членки.

Рискове от неясни предложения и отслабени гаранции

Евродепутат Мюриел Лоран изрази сериозни опасения за посоката, в която се движи предложението. „Опасенията ни са, че то може да доведе към криминализиране на мигрантите в нередовен статут“, каза тя и настоя за по-силни гаранции, особено за децата. „Трябва да бъдем изключително внимателни… условията в центровете за задържане на някои места са много лоши.“

Призив за доказателства, които да противодействат на политическата реторика

Евродепутат Фабиен Келер подробно описа съответствията между научните изследвания и политическата реалност: „Изследването по проекта GAPS посочва, че ефективните и устойчиви връщания са доброволните; проектът FAiR подчертава необходимостта от законодателство на европейско равнище, тъй като невъзможността за връщане е структурна и дългосрочна реалност. Проектът MORE е изключително полезен по въпроса за задържането.“

Келер заключи, че изследванията са „изключително релевантни и идват в точния момент“, но отбеляза, че нарастващото влияние на крайната десница усложнява преговорите.

Конкретни, основани на доказателства препоръки

Докато предложението продължава да се разглежда в Европейския парламент, изследователите представиха следните препоръки:

GAPS препоръчва:

• Приоритизиране на взаимноизгодни модели на сътрудничество чрез осигуряване на устойчива реинтеграция и законови пътеки за мобилност.
• Укрепване на ефективното и основано на права управление на връщанията чрез приоритет на доброволното връщане, процесуални гаранции и надежден мониторинг.

FAiR препоръчва:

• Включване на трети страни и неправителствени актьори в разработването и прилагането на политики по връщане и невръщане.
• Създаване на независима система за мониторинг на правата на човека при принудителните връщания и практиките на невръщане.

MORE препоръчва:

• Премахване на миграционното задържане и разширяване на базираните в общността алтернативи за управление на случаите, за да се защитят правата и да се намалят вредите.
• Приоритизиране на стабилните разрешения за пребиваване на различни основания, включително за хора, които не могат да бъдат върнати.

Защо това е важно за България?

За България, която се намира на външната граница на ЕС и е държава, през която преминават значителен брой търсещи закрила и мигранти, предложените промени в Общата европейска система за връщания имат пряко отражение върху практиките за задържане, процедурните гаранции и капацитета на институциите. Липсата на научно обоснован анализ в европейското предложение крие риск националните органи да бъдат насърчени към по-широка употреба на задържане и принудителни връщания, без да се вземат предвид алтернативите, които международните изследвания – включително проектът FAiR, в който български партньор е Фондация за достъп до права – ФАР – ясно идентифицират като по-ефективни, по-евтини и по-хуманни. С оглед на съществуващите предизвикателства в България, като недостатъчни гаранции за децата, липса на ефективен мониторинг и трудности с реинтеграцията на върнатите лица, е от ключово значение европейските политики да се основават на доказателства, които да подпомогнат държавите членки да изграждат системи, които са едновременно справедливи и функционални.

Контакти

Finding Agreement in Return (FAiR)
Проф. Арйен Леркес, ръководител, Университет „Еразъм“ – Ротердам
fair@eur.nl / www.fair-return.org

Motivations, Experiences and Consequences of Returns and Readmissions Policy: MORE
Д-р Олга Джубани, ръководител, Университет в Барселона
info@moreproject-horizon.eu / pr.more@ub.edu

GAPS: De-centring the Study of Migrant Returns and Readmission Policies
Ръководители: д-р Зейнеп Шахин-Менчютек (BICC, Бон) и Сонер Бартхома (Упсала)
gaps.return.migration@gmail.com / https://www.returnmigration.eu/

Снимка: Отляво надясно: Сонер Бартхома, Арйен Леркес, Тинеке Стрик, Тери Мартин, Зейнеп Шахин-Менчютек, Мишел Левой. Фото кредит: PICUM, Европейски парламент, 19 ноември 2025 г.