Фондация за достъп до права – ФАР обжалва в съда решенията на Министерски съвет, въз основа на които гражданите на Украйна с временна закрила се настаняват в разпределителния център на МВР в гр. Елхово и се прекратява изхранването им

Фондация за достъп до права – ФАР обжалва в съда решенията на Министерски съвет от 16 ноември 2022 г., въз основа на които гражданите на Украйна с временна закрила се настаняват в съставения от фургони разпределителен център на МВР в гр. Елхово и се прекратява изхранването им. Решенията изменят условията на Програмата за хуманитарно подпомагане, като отпада задължението да се осигури изхранване в местата за настаняване, без да е предвидена алтернатива. Светкавичното лишаване от храна и обричането на глад на около 12 800 текущи ползватели на Програмата, заедно с украинските бежанци, които тепърва пристигат, предизвика безпрецедентна
хуманитарна криза.

В аргументите си срещу решението, ФАР изтъква, че според Европейското (чл. 13, пар.2 от Директива 2001/55/ЕО) и националното право България е длъжна да осигури човешки условия на прием на нуждаещите се лица, ползващи се с временна закрила, включително и средства за съществуване („means of subsistence“). Властите следва да положат и специални грижи за уязвимите групи лица (чл. 13. пар.4 от Директива 2001/55/ЕО). Произтичащите от тези разпоредби задължения са в сила през целия срок на действие на временната закрила. Решението на МС противоречи на законовите изисквания, тъй като незабавно прекратява изхранването на всички лица с временна закрила, без да отчита специфичната им уязвимост.

ФАР обжалва, също така, задължителното настаняване на всички бежанци от Украйна след 15 ноември 2022 г. в разпределителния център в Елхово за срок до 30 дни. Според Фондацията принудителното и автоматично „настаняване“ на лица, търсещи или получили временна закрила, във фургонния център в Елхово ограничава правото на свободно придвижване и дори може да се разглежда като де факто „задържане“, което е извършено без индивидуален административен акт и индивидуална преценка за пропорционалност. В тази връзка следва да се подчертае, че основната и принципна функция на разпределителния център в Елхово е да служи за краткосрочно задържане на „чужденци с неустановена самоличност“ (чл. 44, ал. 13 от Закона за чужденците в Република България). Лицата с временна закрила са признати бежанци с ясна самоличност, което прави принудителното им настаняване абсолютно незаконно. 

Принудителното настаняване в Елхово е в разрез и с изискването България да осигури „подходящо настаняване“ на лицата, ползващи се с временна закрила (Чл. 13, пара.1 от Директива 2001/55/ЕО). В конкретния случай в разпределителния център в Елхово липсват базови битови и санитарно-хигиенни условия за настаняване на хора в зимни условия, особено на такива, принадлежащи към „уязвими групи“. В същото време, обжалваното решение поставя престоя в разпределителния център в Елхово като задължително условие за достъп до Програмата за хуманитарно подпомагане и до основни права.

Прекратяването на изхранването на изпадналите в зависимост от държавната издръжка украински бежанци и ограничаването на правото им на свободно придвижване нарушава редица разпоредби на Конституцията на Република България и на международни договори, по които България е страна, относно правото на живот и лично достойнство, забраната за нечовешко и унизително отнасяне, правото на свободно придвижване, закрилата на здравето, правото на изхранване и защита от глад, правото на свобода, правото на уважение към
семейния живот, и други.