Тези истории разказват за хора с доказан български произход, които посвещават живота си на интеграцията в България – страната, която считат за свой дом.
Въпреки приноса им към обществото, отличията и личните усилия, техните молби за българско гражданство са отхвърлени по необосновани причини.
Това са ежедневни истории на чужденци в България, по които екипът на ФАР работи и се застъпва, отправяйки призив за подкрепа и справедливост.
1.
Казвам се Артем*, идвам от Украйна, Запорожка област, от село заселено с така наречените Таврийски българи и винаги съм се гордял със своите български корени. От дете знам, че семейството ми е с български произход. От малък ме учеха да пазя българските традиции, да говоря езика и връзката с България.
Когато пораснах, реших, че искам да бъда част от страната на моите предци не само духовно, но и физически. Благодарение на това, че съществува Постановление на Министерски съвет №103 още от 1993 година, деца с български произход могат да кандидатстват за обучение в България. За да кандидатствам преминах през процедура за потвърждаване на документите за произход и след положените изпити бях приет в Медицински университет, който и завърших преди 2 години.
Като човек с български произход вярвах, че ще бъде естествено и справедливо да получа българско гражданство. Още по време на обучението подадох молба като представих всички необходими документи.
За мое огромно разочарование, получих отказ. В документа за отказа не намерих логично обяснение – просто се посочваше, че се съмняват в истинността на документите! Как да не са истински - те вече минаха проверка при кандидатстването ми в университета? Това са оригиналите, в които изрично пише че роднините ми са българи!
Това решение ме нарани дълбоко. Аз вече живея и работя в България, плащам данъци, участвам активно в обществения живот, но България ме възприема като чужденец. Вярвам, че съм доказал своята принадлежност не само с думи, но и с действия. Но въпреки това, според системата, аз все още съм чужденец. В момента работя по специалността, давам всичко от себе си, за да бъда полезен на обществото.
Не искам да се отказвам. Това, което ме мотивира, е любовта към България и желанието ми да бъда част от тази страна, която винаги съм чувствал като своя родина. Надявам се, че моят случай ще бъде преразгледан и един ден ще мога с гордост да кажа, че съм български гражданин.
2.
Казвам се Дина* и съм родена в Украйна, в региона който се нарича Бесарабия. Семейството ми е с български произход – моите баба и дядо, които винаги говореха с мен на български език, са ме възпитавали в духа на българските традиции и са ми разказвали за България. Нямам в рода си роднини с други националности. Във всички документи това пише изрично – българин или българка! От малка съм мечтала един ден да бъда част от страната, с която винаги съм се чувствала свързана.
Когато завърших училище, ми се предостави възможност да кандидатствам за обучение в България съгласно Постановление на Министерски съвет №103. То ми даде шанс да осъществя мечтата си – да живея в България и да получа висше образование в страната на моите предци. През 2019 започнах обучението си в Икономически университет- Варна, а през 2024 г. успешно се дипломирах.
През времето, което прекарах тук, България стана мой дом. Участвах активно в живота на университета, опознах страната, създадох приятелства и се почувствах наистина част от българското общество. След завършването на висшето си образование реших, че искам да остана и да продължа да изграждам живота си тук. Затова подадох молба за българско гражданство.
Вярвах, че моите български корени, завършването на университет в България и желанието ми да допринасям за развитието на страната ще бъдат достатъчно основание да получа гражданство. За мое огромно съжаление, молбата ми беше отхвърлена. Причините, посочени в отказа, ми се сториха неясни и необосновани. Това беше тежък удар за мен, защото цялото ми сърце и усилия бяха насочени към това да стана част от България не само по дух, но и по право.
Въпреки отказа, аз не губя надежда. В момента работя в България, допринасям за обществото и се надявам, че моята история ще бъде чута. България е моята родина по душа и вярвам, че един ден ще бъде и по документи.
3.
Казвам се Дмитрий*, баща на 2 деца, за които искам да осигуря стабилност и сигурност. Роден съм в Запорожката област в Украйна, в село с компактно българско население. Всички в рода ми са българи, и това е ясно отразено в свидетелствата за раждане както на моите предци, така и на самия мен. Българският език и култура винаги са били част от нашия семеен живот, а връзката ми с България е не просто формална, а дълбока и искрена.
Когато животът в Украйна стана опасен заради окупацията на региона, трябваше да вземем най-тежкото решение – да напуснем дома си и да потърсим ново начало. България беше единствената страна, която чувствам като родина, и затова се преместихме тук. Започнах работа, децата ми започнаха училище.
Уверен в своите български корени и приноса, който мога да дам на страната, подадох молба за българско гражданство. Вярвах, че документите, които ясно показват произхода ми, ще бъдат достатъчни, за да докажа връзката си с България.
За мое огромно разочарование, молбата ми беше отхвърлена. Причините, изложени в отказа, бяха следните: “Съветът по гражданство не е уважил молбата. Налице са противоречиви данни относно наличие на български корени!”
Как така противоречиви? Как да кажа на баща си и дядо си, че българските служители се съмняват, че те са истински българи?
Това решение ме остави не само разочарован, но и без възможност да осигуря на семейството си стабилност. Аз не мога да се върна в родния си регион – той е окупиран, а условията там са несъвместими с нормалния живот. Още повече, че сега там не се позволява да изучаваш български език или говориш на него! Българските неделни училища и центрове са затворени, а българските книги и учебници са изгорени!
Моето семейство продължава да живее в България и въпреки че се отнасят към нас като към чужденци, продължаваме да допринасяме за обществото и сме част от местната общност. Вярвам, че моите деца заслужават бъдеще тук, в страната, която е част от нашата семейна история и културна идентичност.
Не губя надежда, че моят случай ще бъде чут, и че ще получа възможност да стана пълноправен гражданин на България – не само по произход, но и по право.
4.
Казвам се Марина*. Родена съм в Украйна. Израснах в общност, която пази българските традиции и език, а семейството ми винаги ме е учило да се гордея с българските си корени, затова дори и не можех да си представя да уча на различно място от България.
След като завърших училище, имах възможност да кандидатствам и да започна обучението си по медицина в Софийски университет. През 2022 г. успешно завърших специалността си и станах най-младия лекар в България.
След завършването си започнах работа като лекар. И вече помагам на много хора!
Като човек с български произход, който живее и работи в България, вярвах, че ще мога да стана част от тази страна и по право. Подадох молба за българско гражданство през 2018 година, като приложих всички необходими документи, доказващи моя произход и принос към обществото.
За мое огромно разочарование, молбата ми беше отхвърлена по неясни причини.
Отказът ме остави с чувство за несправедливост – след всичко, което съм постигнала и направила за България, аз все още не съм призната като част от тази страна.
Тъй като няма възможност за обжалване на това решение, подадох документи за втори път. След 2 години разглеждане, статусът на молбата ми се промени - документите изискват допълнителна проверка! Този път предоставих и българската лична карта на майка ми, която успя да вземе гражданство! И те отново са недостатъчно доказателство за моя произход!
България за мен не е просто място – това е страната, която чувствам като свой дом. Продължавам да работя тук, да помагам на хората и да давам най-доброто от себе си.
Какво доказателство още трябва да предоставя?
*Имената на хората са сменени с цел защита на личните данни, но историите са истински.
Ако желаете да подкрепите работата ни, можете да направите дарение по следните два проекта:
Support Access to Rights for Refugees in Bulgaria
Hotline services for Refugees in Bulgaria
Заедно можем да променим съдбите: вашето дарение ще помогне на FAR да възстанови правата на много хора.
- Log in to post comments