Гражданството е основно право, което осигурява на хората достъп до социален, икономически и политически живот. Загубата или отказът от гражданство може да има опустошителни последици, оставяйки хората без закрила, идентичност или принадлежност. Въпреки това, на практика, някои законови изисквания, предназначени да регулират гражданството, могат неволно да доведат до безгражданство – състояние, което международното право изрично се стреми да предотврати.

Фондация за достъп до права (ФАР) е документирала няколко такива случая в България, където прилагането на вътрешните правила за гражданство е довело до сериозни нарушения на правото на националност. Един особено тревожен случай засяга лице, което е останало без гражданство като пряк резултат от процедурната рамка за придобиване на българско гражданство по натурализация.

Правна рамка

Съгласно Закона за българското гражданство, едно от изискванията за натурализация е кандидатът да е освободен от досегашното си гражданство или да бъде освободен от него към момента на придобиване на българско гражданство (чл. 12, ал. 1, т. 6).

Освен това, Наредба № 1 от 19 февруари 1999 г. за прилагане на глава пета от Закона изисква кандидатът да представи „документ от съответните чужди власти, удостоверяващ, че е прекратил предишното си гражданство; ако такъв документ не е наличен, той се представя в срок до три години от получаването на уведомлението, че Съветът по гражданството към Министерството на правосъдието е одобрил кандидата за българско гражданство“ (чл. 4, ал. 1, т. 12).

На теория, тази разпоредба защитава кандидатите, като им позволява да се откажат от предишното си гражданство едва след получаване на условно одобрение за българска националност. На практика обаче ФАР е установила ситуации, в които последващите действия на държавата са оставили лицата без гражданство – в противоречие както с Конституцията на Република България, така и с международните задължения на България по Конвенциите на ООН за безгражданството от 1954 г. и 1961 г.

Резюме на случая

Кандидатът, мъж с чуждо гражданство, подава молба за българско гражданство по натурализация. Тъй като за него не се прилага нито едно от изключенията от изискването за отказ (като например брак с български гражданин), той е задължен да се откаже от чуждото си гражданство.[1]

Следвайки закона, той изчаква официално уведомление, че Съветът по гражданството към Министерството на правосъдието е одобрил молбата му. След като получава това уведомление, той пристъпва към отказ от чуждото си гражданство, като успешно приключва процедурата през 2024 г.

Въпреки това, след като той подава документите, потвърждаващи отказа му, Съветът по гражданството – въпреки предишното си одобрение – извършва допълнителни проверки. Въз основа на последващо отрицателно становище от Държавна агенция "Национална сигурност", Съветът променя позицията си и решава, че на кандидата не следва да бъде предоставено българско гражданство поради твърдения, че представлява заплаха за националната сигурност.

Това решение го оставя без никакво гражданство. След като се е отказал от чуждото си гражданство, разчитайки на одобрението на българската държава, той вече е лице без гражданство – лишен от закрилата на която и да е държава и неспособен да упражнява основните си права.

Последици и притеснения

Този случай разкрива критичен пропуск в българската правна рамка за натурализация. Настоящата процедура позволява ситуации, в които кандидат може законно да загуби предишното си гражданство, преди да бъде финализирано българското му гражданство – като по този начин остава без гражданство не по своя вина.

Подобни резултати са несъвместими със задълженията на България по международното и европейското право в областта на правата на човека, включително член 15 от Всеобщата декларация за правата на човека („Всеки има право на гражданство“) и Европейската конвенция за гражданството на Съвета на Европа.

Настоящото законодателство не предвижда възможност за обжалване по никакъв начин на решението за отказ на българско гражданство на кандидата, дори в такива случаи, когато Съветът по гражданството е променил решението си и в резултат на това кандидатът е останал без гражданство.

Фондация за достъп до права призовава българските власти спешно да преразгледат и изменят процедурата по гражданство, за да гарантират, че никое лице няма да бъде оставено без гражданство в резултат на административни или процедурни решения. Защитата на правото на националност трябва да остане в основата на политиката на България в областта на гражданството.

Заключение

Представеният в този резюмиран документ случай илюстрира как пропуските в процедурата по натурализация в България могат пряко да доведат до безгражданство, дори за кандидати, които стриктно спазват закона и изпълняват всички административни изисквания. Такива резултати не са изолирани; те отразяват по-широки структурни слабости в българското законодателство и практика в областта на националността. Тези системни проблеми са подробно документирани в Индекса за безгражданство и неговия профил на България, актуализиран от д-р Валерия Иларева и правния екип на Фондация за достъп до права – ФАР. Индексът подчертава, наред с други притеснения, рисковете, създадени от изискването за отказ, липсата на ефективни гаранции срещу безгражданство по време на натурализация и липсата на процедурни средства за защита за лица, чиято националност е застрашена.

Този правен резюмиран документ е част от усилията на ФАР за разпространение и ангажиране с цел разгласяване на констатациите от Индекса за безгражданство и гарантиране, че политиците, гражданското общество и широката общественост разбират как правните разпоредби действат на практика. Разгледаният тук случай демонстрира спешната нужда от законодателни и процедурни реформи, за да се приведе българската рамка за гражданство в съответствие с международните стандарти и да се предотврати безгражданството при всички обстоятелства.

За по-нататъшен анализ, сравнителни данни и подробни оценки на представянето на България по всички съответни показатели, читателите се насърчават да се консултират с пълния профил на България в Индекса за безгражданство, достъпен на: https://index.statelessness.eu/country/bulgaria

[1] За целите на този резюмиран документ, самоличността и националността на бенефициента са запазени в тайна, за да се защити неговото/нейното лично пространство.https://index.statelessness.eu/country/bulgaria