Заключенията на генералния адвокат Ришар дьо Латур по дело C-621/21, публикувано на 20 април 2023 г., намират, че жена, жертва на принудителен брак и домашно насилие, може да получи статут на бежанец, въз основа на принадлежността си към „определена социална група“. Становището е по преюдициално запитване на Административен съд София-град (АССГ) относно това дали в възможно да се предостави международна закрила и ако да, какъв вид, предвид специалното естество на актовете на насилие, на които са изложени тези жени в държавите си на произход. Заключенията на генералния адвокат не са обвързващи, но Съдът на ЕС обикновено се съобразява с тях, когато се произнася с окончателно решение по делото.
В това стратегическо дело за правата на жените, жертви на домашно насилие, и достъпа им до международна закрила, Фондация за достъп до права представлява турска гражданка, която е подала молба за убежище в България. Жената е сключила принудителен брак и след множество случаи на домашно насилие и на заплахи, отправени както от съпруга ѝ, така и от рожденото ѝ и от неговото семейство, е трябвало да напусне семейното жилище. През 2017 г., една година преди да бъде прекратен бракът ѝ с първия ѝ съпруг, тя е сключила религиозен брак с друг мъж. Намирайки се в България, тя твърди пред компетентните органи, че се страхува за живота си, ако бъде върната в Турция.
Заключението на генералния адвокат по това стратегическо дело на ФАР проправя път жените, които търпят сериозни посегателства в дома си, да получат адекватна закрила. Въпреки, че проблемът засяга много търсещи закрила в България и ЕС, до момента се счита, че тези жени не отговарят на изискванията да получат статут на бежанец или субсидиарна закрила. Според международното, европейското и националното право, основанията за предоставяне на статут на бежанец е преследването, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Директива 2011/95 (Квалификационна директива) въвежда и субсидиарната закрила, която е предвидена за всеки гражданин на трета държава, който не отговаря на условията за бежанец, но за който има сериозни основания да се смята, че ако бъде изпратен обратно в държавата на произход, би бил изложен на реална опасност от тежки посегателства.
В заключенията си генералният адвокат изследва условията, при които гражданка на трета държава, която рискува да стане жертва на престъпление на честта или на принудителен брак, както и да бъде изложена на домашно насилие след завръщане в държавата си на произход, може да получи статут на бежанец въз основа на принадлежността си към «определена социална група». Той припомня, че Квалификационната директива предвижда две кумулативни условия: от една страна, членовете на „определена социална група“ трябва да споделят една вродена характеристика или обща история, която не подлежи на изменение (чл. 10(г)). От друга страна, тази група трябва да има собствена идентичност в третата държава, защото е разглеждана като различна от заобикалящото я общество. Според разпоредбите на директивата, аспектите, свързани с пола, включително и половата идентичност, се отчитат при определянето на принадлежност към дадена социална група.
Що се отнася до първото условие, генералният адвокат отбелязва, че биологичният пол на въпросната жена може да се свърже с вродена характеристика, „която не подлежи на изменение“ по смисъла на Директивата. Що се отнася до второто условие, той уточнява, че полът е също така социологично понятие и следва да се отчетат неравенствата, които се конструират от обществата въз основа на биологичните различия и които могат да се променят във времето. Генералният адвокат съответно смята, че жените, само поради това че са жени, са пример за социална подгрупа, дефинирана от вродени и неизменни характеристики, които могат да бъдат възприемани различно от обществото в определени държави на произход, ако там биха били изложени на актове на тежко съпружеско насилие, които са обичайни в някои общности.
Генералният адвокат заключва, също така, че действията на преследване, които се свързват с определени жертви, позволяват да се характеризира „собствената идентичност“ на дадена „социална група“. В Квалификационната директива изрично се посочват действия, които са ярки примери за насилие, основано на пола, тъй като са насочени срещу дадено лице поради неговия пол или засягат непропорционално лицата от определен пол. Генералният адвокат уточнява, в допълнение, че когато става въпрос за действия на преследване, извършени от недържавен субект, трябва да се провери, че държавата на произход има способността и волята да осигури ефективна закрила за жертвите. В тази връзка, компетентният национален орган следва да установи дали е налице причинно-следствена връзка между, от една страна, принадлежността на съответното лице към определена социална група, и от друга страна, липсата на закрила от страна на органите на държавата на произход.
Накрая, що се отнася до предоставянето на субсидиарна закрила, генералният адвокат счита, че ако компетентният национален орган установи, че при завръщане в държавата на произход гражданката е изправена пред опасност да бъде екзекутирана в името на честта или да стане жертва на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, вследствие на домашно насилие, то тези актове представляват «тежки посегателства» по смисъла на Квалификационната директива. В този контекст на съответното лице може да бъде предоставена субсидиарната закрила. За да определи дали тази опасност е основателна, компетентният национален орган е длъжен да установи дали властите в държавата на произход, или партиите или организациите, които я контролират, предоставят закрила срещу това тежко посегателство.
- Log in to post comments