На 1 октомври 2026 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови, че държавите не могат автоматично да „замразяват“ молбите за международна закрила на хората, които вече имат временна закрила. Молбата трябва да бъде разгледана в обичайните срокове, докато човекът продължава да се ползва с временната закрила. Решението е по дело C‑249/25 Jilin и е задължително за всички държави от ЕС, включително България. Това засяга пряко бежанците от Украйна, които в България се ползват с временна закрила от 2022 г.
За какво беше делото
Делото е от Нидерландия, но засяга пряко бежанците от Украйна в целия ЕС. Въпросът беше може ли една държава да не разглежда молбата за международна закрила на човек с временна закрила, докато временната закрила не свърши. Точно така постъпва България с бежанците от Украйна от 2022 г.
Какво каза Съдът
Съдът отговори, че не е допустимо. Временната закрила и международната закрила (статут на бежанец или хуманитарен статут) са различни режими и едната не изключва другата.
- Хората с временна закрила могат да поискат международна закрила по всяко време.
- Молбата трябва да бъде решена в обичайните срокове: по правило до 6 месеца, а най-много до 21 месеца.
- Само ако е реално невъзможно, например при огромен брой молби, властите могат да разглеждат молбите на етапи. Не могат обаче да спрат всички молби автоматично.
Защо това е важно за България
В България достъпът на бежанците от Украйна до международна закрила е спрян от април 2022 г. На 8 април 2022 г. председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) нареди със Заповед № РД05-263 да спре регистрирането на такива молби. Вече започналите производства бяха прекратени. ФАР и засегнати бежанци обжалвахме заповедта („Давид и Голиат“).
На 21 декември 2022 г. Административен съд – София град прие нашите аргументи и обяви прекратяването на производствата за нищожно (исторически успех). На 14 юли 2023 г. обаче Върховният административен съд (ВАС) отмени това решение (решение № 7885 по адм. дело № 1992/2023). Според ВАС по българския закон процедура за международна закрила може да започне едва след края на временната закрила. ВАС прие също, че ФАР няма право сама да обжалва заповедта (повече тук).
Повече от четири години по-късно Съдът на ЕС потвърди, че сме били прави. От самото начало твърдяхме, че Директива 2001/55/ЕО за временната закрила не позволява молбите за международна закрила да чакат края на временната закрила. Съдът потвърди точно това тълкуване, обратно на ВАС. Това е голямо удовлетворение за нас, но преди всичко е победа за хората, които толкова дълго чакаха да бъдат чути.
Правото на ЕС има предимство пред българския закон, а решението на Съда на ЕС задължава българските власти и съдилища. България повече не може да отказва да разглежда молбите за международна закрила на бежанците от Украйна.
Какво означава това на практика
- Молбите за международна закрила на бежанците от Украйна с временна закрила и на членовете на семействата им трябва да се регистрират и разглеждат в България, докато хората продължават да се ползват с временна закрила.
- Ако молбата бъде отказана, временната закрила остава.
- Всяка молба се преценява индивидуално.
Информационна среща на 5 ноември
На 5 ноември 2026 г. от 17:00 ч. ФАР организира онлайн информационна среща с адвокат Валерия Иларева. Ще дадем ясна информация за процедурата за международна закрила и правата и ще отговорим на най-честите практически въпроси. Ще има превод на украински и руски език.
Регистрация и заплащане за участие: https://tidycal.com/mnlxn4v/online-infosession-for-ukrainian-refugees
Полезна информация
Повече информация на платформата на ФАР Refugeelight.bg:
Решение на Съда на ЕС от 1 октомври 2026 г. по дело C‑249/25, Jilin.
