Кредит за изображението: Christina S. Zhu https://www.instagram.com/cszhu_art/ (@cszhu_art)

Финансираният от ЕС изследователски проект FAiR публикува „Unseen Lives“ („Невидими животи“), нова впечатляваща книжка, събираща редки свидетелства на хора, преживели имиграционно задържане, принудително връщане в страна на произход и дългия, несигурен процес между тях – от цяла Европа и отвъд. Публикацията съдържа и впечатляващи разкази на лекари, адвокати и доброволци, работещи във и срещу имиграционната система на Европа.
Свидетелствата подчертават дълбоката несигурност, с която се сблъскват хората, живеещи без документи в Европа – това, което учените наричат „хипер-несигурност“: състояние, характеризирано с изключителна нестабилност, ограничени права и висока уязвимост към експлоатация.
За тези, които са подложени на имиграционно задържане, свидетелствата показват как самата система е структурна несправедливост, която причинява широко разпространени психосоциални, медицински, правни и понякога фатални вреди.
Сред историите, включени в книжката, можете да прочетете за:
Адв. Валерия Илaрева, председател на Фондация за достъп до права – ФАР (FAR), чиято многогодишна работа защитава правата на бежанци и мигранти. Историята ѝ обединява две ключови съдебни битки: случаят на г-н Чангу от Танзания, живял 29 години в „правен вакуум“ без документи и достъп до основни права, завършил с решение на Съда на ЕС и последвало решение от българския Върховен административен съд за нарушение на човешкото му достойнство; и делото Ilareva and Others v. Bulgaria пред Европейския съд по правата на човека, в което държавата е призната за отговорна за неуспешно разследване на ужасяващи онлайн заплахи и език на омразата срещу адв. Илaрева заради работата ѝ в защита на мигрантите. Нейната история показва едновременно как правото може да възстанови човешкото достойнство — и каква лична цена често се плаща, за да бъде това постигнато.
Д-р Никола Коко, хуманитарен лекар и активист, който посещава центъра за задържане на имигранти в Милано. Той разказва за отворени бани без уединение, хора, упоени с успокоителни, и насилие по време на принудителните връщания.
Сам, професионален танцьор от Руанда, арестуван на летището в Брюксел, въпреки че има валиден паспорт. След четири седмици в центъра за задържане, принудителното „доброволно“ завръщане се превръща в кошмар: обработката на паспорта му от Белгия довежда до лишаването му от свобода в Руанда, раздялата с белгийската му съпруга и деца и години на продължаваща травма. Семейството му все още се бори за справедливост – и за събиране на семейството.
Мая, майка от Грузия, която се премества в Австрия, за да потърси необходимото медицинско лечение за дъщеря си. След като преживява диагнозата рак, Мая и семейството й са депортирани обратно в Грузия през 2024 г., което ги остави без така необходимата им медицинска помощ.
За хората, които са се завърнали – доброволно или насилствено – реинтеграцията остава трудна. Хората, които са били върнати или депортирани в Грузия, Ирак и Нигерия, говорят за изключване, бедност и стигматизация, като структурите за подкрепа често са слабо адаптирани към техните нужди.
Публикацията излиза в решаващ момент за миграционната политика на ЕС. През март 2025 г. Европейската комисия предложи регламент за създаване на „Обща европейска система за връщане“, чиято цел е да разшири и ускори принудителното връщане. Обширното проучване на FAiR обаче показва, че разчитането на наказателни мерки, принуда и задържане не е нито ефективно, нито устойчиво.
Вместо това, „Невидимите животи“ подчертава необходимостта от промяна в подхода. FAiR препоръчва:
Да се даде приоритет на алтернативи на връщането, включително достъпни пътища за узаконяване и приобщаващи политики, които дават достъп до права – мерки, които доказано укрепват социалното сближаване и подкрепят пазарите на труда.
Да се инвестира в програми за връщане и реинтеграция, които са адекватни, устойчиви и формирани от опита и нуждите на самите завръщащи се лица.
Защита на основните права на всеки човек, независимо от неговия статут, с надеждни процедурни гаранции, независим мониторинг и надзор след завръщането.
И най-важното,книжката призовава за политики, които поставят в центъра гласовете на хората без документи и тези с пряк опит от имиграционно задържане и връщане, заедно с представители от гражданското общество, работещи в тази област.
Заявки за информация и интервюта по темите и историите, включени в книжката, могат да се отправят към контактното лице за пресата: адв. Валерия Иларева, ел.поща: valeria.ilareva@farbg.eu
БЕЛЕЖКИ КЪМ РЕДАКТОРИТЕ:
Finding Agreement in Return (FAiR) е 3,5-годишен изследователски проект, финансиран от Horizon Europe и координиран от Erasmus University Rotterdam. Проектът обединява девет партньори от европейски и неевропейски страни и има за цел да укрепи управлението на обратната миграция в ЕС. Проектът обединява мултидисциплинарна експертиза от академични, политически, изследователски, правителствени организации и организации за защита на мигрантите в Европа, Африка и Близкия изток.
Партньорите по проекта включват: Фондация за достъп до права (FAR) (България), Instytut Nauk Prawnych Polskiej Akademii Nauk (Полша), Група за миграционна политика (MPG) (Белгия), Университет за продължаващо образование Кремс (Австрия), Университет в Милано (Италия), Samuel Hall East Africa Limited (Кения), Международен център за развитие на миграционната политика (ICMPD), Университет Коч (Турция) и Платформа за международно сътрудничество по въпросите на мигрантите без документи (PICUM).
Повече информация за препоръките и изследванията, разработени от FAiR, можете да намерите на уебсайта на проекта: www.fair-return.org
![]()
Финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора/авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за научни изследвания (REA). Нито Европейският съюз, нито предоставящата помощта институция носят отговорност за тях. Споразумение за безвъзмездна помощ 101094828
- Log in to post comments