На 13 юни 2024 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) излезе с решение по дело C-563/22, касаещо правния статус на палестинските бежанци, регистрирани в UNRWA (Агенция на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток).
Факти по делото
Решението касае млада майка и малолетната й дъщеря от палестински произход от Ивицата Газа, която заедно със съпруга си пристига в България през 2019 година. Още с идването си семейството е задържано поради това, че незаконно пресича границата. Те са отведени в Специалния дом за временно настаняване на чужденци в с. Бусманци с цел да бъдат предприети действия за връщането им. Именно там адвокат Валерия Иларева и екипът й от Фондация за достъп до права - ФАР установяват контакт с тях и им съдействат да подадат молба за международна закрила пред Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ) и да бъдат регистрирани като търсещи закрила. Молбата им се основава на несигурната обстановка в Ивицата Газа, на липсата на достойни елементарни условия на живот и на почти постоянното състояние на война и вътрешни конфликти.
След подаването на молбите за закрила на семейството, производството не се развива безпроблемно. Семейството бе разделено. Молбата за закрила на бащата се разгледа в условия на имиграционно задържане и той не беше освободен веднага след регистрацията му като търсещ закрила, докато майката и детето зa щастие, бяха освободени. Това обстоятелство постави цялото семейство в ситуация на стрес и несигурност, дали междувременно бащата няма да бъде незаконосъобразно върнат, докато майката и детето са сами в България.
В рамките на няколко месеца обаче молба молбите им за закрила за окончателно отхвърлени и потвърдени и от две съдебни инстанции с мотива, че не са доказали, че са напуснали ивицата Газа поради опасения от преследване и че военните действия в района не достигат ниво на въоръжен конфликт и безогледно насилие.
В последствие майка от свое име и от името на дъщеря си подава втора, последваща молба (предмет на делото пред СЕС), в която изтъква обстоятелството, че цялото семейство са регистрирани като палестински бежанци в UNRWA, но към момента помощта е преустановена и Агенцията не е в състояние да им осигури минимални условия за достоен и безопасен живот в Ивицата Газа. Изтъкнати са отново и обстоятелства свързани с дълбоката хуманитарна криза в Газа, както и фактът че връщането на малолетното дете там би било в разрез с принципа за защита на най-добрия интерес на детето. Поради това и на основание член 1Д от Конвенцията за бежанците от 1951г. следва да им бъде предоставен бежански статут в България.
Последващата молба макар да бе допусната за разглеждане по същество, то тя бе отхвърлена от ДАБ. Като мотив бе посочено, че на първо място, заинтересованите страни са се отказали доброволно от помощта на UNRWA, като са напуснали района на нейната дейност. ДАБ сочи, че няма никаква причина да се смята, че те не биха се възползвали отново от тази помощ в случай на връщане в тази зона. На последно място, твърденията за общата ситуация в Ивицата Газа не обосновавали личен елемент на преследване или заплаха за живота, относими към предоставянето на бежански статут, както и че тези обстоятелства вече са били взети предвид при разглеждането на първата молба. Адвокатите Валерия Иларева и Магдалена Митева от ФАР обжалват отказа пред Административен съд - София град, който образува административно дело 5797/2021. На база представените доказателства, съдия-докладчикът по делото отправи преюдициално запитване пред СЕС, свързано предимно с въпроса за това, от кой момент помощта от UNRWA се счита за преустановена и обръща специално внимание на най-уязвимите - децата.
Основни изводи в решението на СЕС
В своето решение СЕС най-напред установява, че разглеждането по същество на последваща молба трябва да обхваща всички представени фактически елементи в това число и фактите, които вече са били оценени в рамките на първата молба.
На следващо място, Съдът отбелязва, че ако българският съд заключи, че предвид общите условия на живот, преобладаващи в ивицата Газа към момента на постановяване на решението му, закрилата или помощта на UNRWA в този сектор от зоната му на действие трябва да се счита за прекратена по отношение на жалбоподателките, на последните следва автоматично да се предостави статут на бежанци ако спрямо тях не са приложими други изключващи обстоятелства съобразно правото на ЕС и по конкретно Директива 2011/95/ЕC.
В частност трябва да се счита, че закрилата или помощта на UNRWA е прекратена по отношение на жалбоподателя, когато този орган се окаже неспособен, независимо от причината, включително по причина, свързана с общата ситуация в сектора от зоната на действие на UNRWA, да осигури достойни условия на живот или минимални условия на сигурност на всяко лице без гражданство от палестински произход, пребиваващо в района на действие на UNRWA, в който жалбоподателят е имал обичайно местопребиваване. Кандидатите също така според СЕС не са длъжни да доказват, че са конкретно засегнати от тази обща ситуация поради присъщи на личното им положение обстоятелства.
В тази връзка Съдът отбелязва, че както условията на живот в Ивицата Газа, така и способността на UNRWA да изпълнява мисията си са претърпели безпрецедентно влошаване поради последиците от събитията от 7 октомври 2023 г.
Това решение е ключово за палестинските бежанци в ЕС, като осигурява правна рамка за тяхната защита и интеграция, когато помощта от UNRWA е прекъсната. То утвърждава правото им на закрила и подкрепа, съобразно европейското законодателство.
Пълният текст на решението можете да намерите тук.
- Log in to post comments