Петя: Здравей, Ани! Благодаря ти, че се съгласи да участваш в интервютата от рубриката „Лицата на ФАР“, която всъщност досега водеше самата ти. Щастлива съм да поема щафетата от теб и се радвам, че точно ти си мой първи гост! Преди да поговорим за работата ти във ФАР, бих искала първо да те попитам „Каква е Ани като човек?“. Ако трябва да представиш себе си в няколко изречения, кои биха били те?
Ани: Аз съм преди всичко човек, който работи ЗА хората и се стреми да направи всичко възможно, за да може да промени този свят, доколкото му е по силите. Аз вярвам, че хубавите неща се правят стъпка по стъпка. Дори в момента ми идва наум молитвата на Антоан Сент Екзюпери, в която той моли Създателя да го научи на изкуството на малките стъпки. И аз така, правейки тези малки стъпки, се опитвам да допринеса нещо. Винаги се старая това, което правя и това, в което инвестирам времето и усилията си, да носи полза не само за мен, но и за другите. Намирам това за, може би, най-важното в живота.
Петя: Споделям твоите виждания напълно. Какви са твоите лични мечти?
Ани: Много бих се радвала, ако в моята родина, Украйна, приключи войната и това е нещото, което винаги се върти в главата ми. 24 февруари е дата, която раздели и живота ми на "преди" и "след". Може би това, за което аз мечтая, е да се науча на радостта от всеки ден, въпреки неприятните неща, които се случват да мога да забелязвам тези малки песъчинки на щастието в ежедневието си.
Петя: Днес те намирам във Франция и ти предстои дипломиране. Ще споделиш ли малко повече за образованието си? Идва ли времето да сложиш край на поредицата от образования или вече си се устремила към следващото?
Ани: Аз много се надявам да успея да направя и докторантура, която вероятно няма да е в България. Моето образование, вече като магистър, моят път, до голяма степен, е определен от Валерия Иларева, Олга Димитров, Мария Шишева, Магдалена Митева и Росица Атанасова, защото това е екипа от обучители, които ме познават от много години. Аз бях участник във второто им обучение, след което аз участвах също във всяко едно обучение, което имаха преди да стана част от ФАР. Тези обучения определиха до голяма степен областта, в която аз записах своите магистратури. А по повод две магистърски степени във Франция, за дипломирането на една от които аз днес съм тук – до голяма степен дължа приемането си на научния си ръководител – доц. Христев и доц. Стойнев, който ми извоюва правото да бъда приета със същите условия, на които бяха приемани българските граждани, което намали таксите десетократно.
Петя: Ти спомена, че с ФАР те среща едно обучение. Какви бяха първите ти впечатления от екипа на ФАР?
Ани: Помня, че първо се запознах с Валерия и Маги. Тогава не говорех добре български и много се притеснявах заради това. Те до такава степен се отнесоха добре с мен, толкова хубаво ме приеха, че аз се почувствах най-после приета в България, като една година преди това ми беше доста трудно в Университета. За съжаление, българското общество има все още нужда да се променя в посока приемане на чужденците. То все още е затворено. Все още е много трудно да се интегрираш в него и за мен бе огромен късмет да попадна във ФАР, където средата е много отворена и Валерия ми даде шанс да развия талантите и уменията си. Трябва да кажа, че Валерия има изключителното качество да вижда първо човека – такъв, какъвто той е, освен това – тя владее руски, понеже нейната майка бе учител по руски и тя много ми помагаше за всичко.
Петя: Всъщност тяхното отношение, тяхната любов към бежанското право те запалиха да продължиш образованието си в тази посока? Как започна да работиш с ФАР?
Ани: След тези обучения имаше една стажантска програма, която бе организирана в сътрудничество с Върховния комисариат на бежанците и тогава кандидатствах за стаж във ФАР. Имаше над 20 кандидата, дори помня, че се учреди една стипендия. И тогава аз бях избрана от всички тези кандидати. Валерия и Маги ме избраха да бъда стажант на ФАР. Това за мен бе огромна чест, защото някой повярва в мен. Те избраха мен, която не можеше да говори много добре български! След това имаше още едно обучение, в което също се включих, като това обучение приключи около Коледните празници, след което избухна войната в Украйна. Тогава Валерия ми се обади и ми предложи да започна работа като преводач. Тогава имаше много за превеждане, веднага направихме украинската версия на платформата Refugeelight.bg, превеждах на адвокатските консултации, преводи на статии – поемах ги само аз. Тогава беше много трудно, защото понякога имахме по 6 консултации на ден и е много уморително, когато правиш симултантен превод. Тъкмо завършвах бакалавърската си степен. Валерия ми протегна ръка в един от най-трудните периоди, в един период на хаос, във втория ден, след като избухна войната. Каквото и да си говорим в такива условия е важно да си осигуриш някакъв доход самият ти. Родителите ми не можеха да ме издържат повече, защото не се знаеше въобще дали ще могат да работят, ще има ли заплати в Украйна, гривната ще бъде ли устойчива валута... В такъв момент е много важно да си осигуриш стабилна работа. Иначе моите планове бяха да се върна в Украйна и дори си бях подала документи за магистратура в украински ВУЗ. Но, да – Валерия буквално беше не просто човек, който изразява съпричастност към това, което се случваше в моята родна държава, но беше и човек, който направи реални действия, с които да ми помогне. Благодарение на тази помощ и възможност аз успях не просто да завърша, но и да продължа образованието си за разлика от много мои съученици от Украйна.
Петя: Значи ФАР наистина е белязала живота ти – не само професионално, но и в личностен план.
Ани: Да, до голяма степен. Валерия не ми е биологична майка, но тя има не по-малък принос за мен и моето развитие.
Петя: Вероятно ти си ѝ благодарила много пъти, но ако можеш с едно изречение да благодариш на Валерия, какво би било то?
Ани: Валерия е човек, когото аз обичам и за когото се моля толкова силно, колкото се моля и за моята мама. Знам, че за важните неща за мен, тя ще е там, за мен! Бих искала да благодаря и на Олга Димитров, от която научих страшно много неща. С нея винаги мога да споделя всичко и съм научила от нея това разбиране за правата на човека, което все още липсва в България, нейният далновиден поглед за бъдещето напред.
Петя: Колко години вече ФАР е част от живота ти?
Ани: Може би вече 4 години, аз съм от 5 години в България, 4, от които съм във ФАР.
Петя: Тоест, по-голямата част от живота ти в България е преминала под светлината на ФАР. Кои са нещата, които най-много ти харесват във ФАР, които са оставили отпечатък в теб?
Ани: Аз познавам ФАР като много малка организация, когато се състоеше от Валерия, Джад, Захид и Маги. За мен ФАР е тази възможност да се запознавам с хората, с които Валерия работеше – както споменах за обучителите. ФАР много се разрасна, което бе напълно логично с оглед на това, че ние предоставяме качествена помощ. За нас хората не са просто бройки и всеки случай се следи много индивидуално. Във ФАР много научих от Маги. Тя е човек, който изпипва нещата, не ги претупва. Тя има афинитет към детайлите. Винаги е била на разположение – и в неработно време, когато нещата е трябвало да бъдат свършени супер бързо – тя винаги е била насреща. Нейната работа е изключително обемна, макар често да е невидима. От нея се научих на това да върша задачите си винаги съвестно, което, за съжаление, не е толкова често срещано. Това как работи Маги е истински пример за всички нас. Въпреки че сме много различни във ФАР, някак си винаги сме успявали да балансираме и се надявам екипът да се запази такъв, какъвто е в момента. За мен беше важно, когато си тръгна, това, което създадохме всички заедно, да не се губи това, което е било, а само да се разраства.
Петя: Сега ти предстои следващата стъпка в твоя професионален път – прие предложение за работа на ВКБООН. Каква е нагласата ти, вълнуваш ли се? Сигурно има доза притеснение, но с оглед на това колко много си научила във ФАР, аз съм убедена, че всичко ще бъде наред. Вярвам, че говоря от името на целия екип, като ти казвам, че макар да не продължаваме пътя си като членове на един екип, мисля, че ние ще продължим да сме заедно, под една или друга форма. Как се чувстваш сега – на финала на твоя път във ФАР?
Ани: За мен новото начинание е предизвикателство. Знам, че е различно от всичко, което съм правила във ФАР, но, след като ми отправиха предложението, аз реших да приема това предизвикателство. Радвам се, че сега други, които ще бъдат на моето място във ФАР, ще имат също шанс да се развиват професионално, така, както го направих аз. Вярвам, че новото предизвикателство ще е един вид израстване и надграждане на всичко, което вече знам.
Петя: Убедена съм, че всяко предизвикателство за нас е просто възможност да израстваме, така че ти пожелавам от цялото си сърце добро, да срещаш добри хора по пътя си – всички останало ти вече си имаш. Готова си да покоряваш нови върхове! Пожелавам ти да си здрава и да не се преработваш!
Петя: Какво би завещала като съвет на колегите, които оставаме във ФАР?
Ани: Това, което много ми допадаше като подход във ФАР – да виждаме първо хората. Винаги съм се старала да съм ориентирана към хората. Защото е важно да сме ориентирани към резултати, но е най-важно да сме ориентирани към хората. В сферата на бежанското и миграционно право е най-важно да сме ориентирани към хората. Когато правим нещо да го правим така, за да е приятно не само за нас, но и за нашите бенефициенти. За мен работата във ФАР в тази посока бе една идея по-лесна, защото аз самата съм мигрант. На 16 години дойдох в България и макар да не съм преминавала през бежански лагери, мога сравнително добре да разбера проблемите, с които се сблъскват мигрантите. Покрай Ковид разбрах колко е силна дигитализацията на практика и колко тя може да улесни живота ни. Доста хора все още се противопоставят на това разбиране за дигитализирането, което е напълно необратим процес. Това, което бих препоръчала на другите е първо да запазят подхода си ориентиран към хората и второ да се развиват в дигиталната сфера, защото това е бъдещето. С Михайло работихме много в тази посока – дигиталният преход да бъде приет по-лесно от всички колеги. А третото, което бих препоръчала на всички колеги е да не спираме да се учим. За да може ФАР да оцелее – и не просто да оцелее, а да надгради това, което вече е постигнала, е важно да продължим да се учим.
Петя: Ани, кой ще е случая, бенефициент, чиято история те е докоснала и ще запомниш много ярко от работата ти във ФАР?
Ани: Помня, когато работехме по случаи в едно от обучението и писахме жалба за предоставяне на международна закрила на едно виетнамско семейство. Това беше първият случай, по който работех и съм го запомнила много ярко. Валерия ни беше координатор. Обжалвахме отказ от ДАБ и тогава проучих много за държавата, за да можем да напишем качествено жалбата.
Петя: Благодаря ти много за всичко, което сподели днес с мен, Олга и читателите на нашата рубрика „Лицата на ФАР“! Скъпа Ани, пожелавам ти днес, когато ти подадат дипломата, да усетиш с цялото си сърце благодарност към себе си. Разбира се към другите също, но и към себе си – за всичкия труд, за всичките безсънни нощи, за всичко, което ти даде от сърцето и душата си. Просто благодари на себе си! Вярвам, че ти ще бъдеш един прекрасен представител на новата организация и ще допринесеш много за нея със своите чудесни качества! Така, както направи и във ФАР!
- Log in to post comments