Лицата на ФАР: Виктория Сидоренко

Днес в рубриката "Лицата на ФАР" разговаряме с Виктория Сидоренко, която е стажант по програма Еразъм във ФАР от април до юни 2022 г. Виктория стажува по споразумение между ФАР и Университета Овиедо (Universidad de Oviedo) в Испания, но е украинска гражданка.

Интервюиращ – Анна Великова

Анна - Как се “запозна“ с ФАР? Защо реши, че точно ФАР е организацията, в която би искала да направиш стаж?

Виктория - Всъщност историята на моето запознанство с ФАР не е съвсем типична. То се дължи на решението ми да стажувам някъде извън Испания, тъй като става дума за стажантска програма Еразъм, а тя предполага студентът да премине стаж извън страната, в която учи. Така започнах да търся в Интернет правозащитни организации. Всъщност, изпратих доста мотивационни писма и CV-та до различни НПО-та. Получих доста отговори.

Изведнъж, обаче, си спомних, че един от колегите ми от курса - Владислав - беше стажант в България. Ние бяхме приятели в университетаи заедно с групата ни често се събирахме, за да си споделяме различни неща. Например, кой къде е намерил стаж. И така, по време на един такъв разговор, Владислав ни разказа за стажа си, който е бил свързан с бежанци.

Темата на моята дисертация е пряко свързана с бежанско и миграционно право и си казах, че задължително трябва да разбера по-подробно за тази организация. И така намерих ФАР.

Анна – Да, помня Владислав.Той също беше стажант във ФАР. Ви сте колеги?

Виктория - Да. Той беше изключително доволен от практиката си, така че реших, че точно това е организацията, където и аз искам да стажувам.

Анна –Ето така хората се събират. Мисля, че той може също да стане „лице на ФАР“ в нашата рубрика.

Виктория - Абсолютно.

Анна - Имаше ли някаква специална причина, поради която избра бежанското право? Или може би някакви събития, които са те засегнали изключително много?

Виктория – Да. Това са събитията, които се случиха с Украйна преди 8 години – руската атака, както и анексирането на Крим, временната окупация на Донецка и Луганска области на Украйна.

През 2014 г. тъкмо влязох в университета и това, което се случваше в страната, ми оказа огромно влияние. Народното пробуждане, революцията на достойнството, невероятното единство на държавата, народа, нашият импулс на Майдана. А след това - истинската война. За мен войната продължава не само 78 дни, а 8 години и 78 дни. Всъщност мисля, че това беше причината.

Защото през това време започнах да изследвам проблемите на нашите вътрешно-разселени лица, да мисля как да им помогна, какви условия им предоставя държавата... И след това вече се прехвърлих към бежанците.

Анна –  Прочетох автобиографията ти и открих, че ти имаш значителен опит в сферата на бежанското и миграционно право в различни страни: Украйна, Литва, Испания. Сега в България. Разбирам, че въпросът е доста общ, но би ли споделила някои твои интересни изводи?

Виктория - Ще опитам, но, да, въпросът наистина е доста обширен. Всъщност моята практика в Украйна, обучение в Литва, практика и обучение в Испания и сега практиката в България са съвсем различни.

Защото, когато Русия нахлу изцяло в Украйна на 24 февруари, ЕС взе безпрецедентно решение да предостави на украинците статут на временна закрила, което е различно от статута на бежанец. И според мен това е голяма разлика между това да си бежанец преди войната в Украйна и след това.

Основният проблем на Украйна е невъзможността на държавата да осигури адекватна защита на вътрешно-разселените лица поради определени икономически проблеми. Не ни стига капацитетът за финансовите изплащания. Държавата няма възможност да изгражда нови жилища. Този проблем беше наблюдаван през 2014-2015 г. и се наблюдава сега. Ние, например, освободихме Киевска област преди повече от месец, а едва преди няколко дни за първи път в Ирпен се откри палатков лагер. Това са палатки за временно пребиваване, т.е. подходящи са за живеене през лятото, но няма да са подходящи от септември, защото в Украйна климатичните условия са такива, че от септември ще е студено и няма да е възможно да се живее там. И ето въпроса: добре, за 3 месеца намерихме решение и какво следва? Разбира се, държавата се опитва да намери спонсори, които биха могли да построят нови жилища. Но трябва да си даваме сметка, че, докато трае войната, едва ли някой ще се съгласи да строи нещо. Страхуват се, защото всеки ден има ракетни атаки, падат ракети и то балистични ракети. Наистина е много страшно. Освен това и икономически е сложно.

Ако говорим за Литва, всъщност, тя, в сравнение с други държави-членки на ЕС, е приела много малък брой бежанци. В Литва няма толкова остър проблем, така че да не могат да осигурят на бежанците финансова помощ или жилище. В Литва това най-малко се забелязва.

Що се отнася до Испания, там ситуацията е много интересна. Дори, ако просто отидете на разходка по улиците на Барселона, можете да срещнете огромен брой бежанци, по-специално от африкански страни, от Сирия. Това е много голям проблем за Испания, тъй като бежанците идват по море от Италия, Кипър и други страни. И е много трудно. Испания се опитва да помогне финансово на бежанците, но в самата държава има голям проблем – няма достатъчно жилища за собствените й граждани, какво остава за бежанците. Например, дори сега, когато бях в Испания в края на март, се сблъсках с проблема, че държавата не може да осигури на бежанците най-елементарните условия. Да, могат да осигурят прехрана, но що се отнася до заселването, всичко е много трудно. Бежанците не се настаняват в големите градове, защото страната не разполага с жилищни сгради за тази цел. Те са заселват в слабо населени селски райони. И като цяло в Испания има много голям проблем с намирането на работа. Защото, трябва да се разбере, че за разлика от България, испанският е напълно неразбираем за украинците. А без испански език в Испания е почти невъзможно да се намери работа.

На този фон сега е България.

Според мен България е една от най-благоприятните страни, особено за украинските бежанци. Защото, първо, в повечето случаи, малко или много езикът е разбираем, поне можеш да разбереш, какво искат от теб, и да обясниш, какво ти искаш.

Второто е, че България е една от малкото държави, които са поели тежестта да осигуряват на бежанците жилище и храна. И плюс това да им изплащат социални помощи. Преди месец-два България отвори безплатни хотели за украинци по крайбрежието (Варна, Бургас). Сега хората ще ги настаняват в хотели в планината, тоест там, където сезонът приключи. Аз например, наскоро пътувах до Банско с едно семейство от Херсон, за да им помогна с настаняването. В това отношение България, по моя лична преценка, е една от най-благоприятни страни за украинските бежанци.

Анна – От години работим с теб с бежанците. Аз имам 2 години опит, ти имаш малко повече. Преди работехме с хора, с които имахме само личен контакт и лична привързаност. Сега работим с хора, които са наши съграждани, нашия народ. Кое е най-трудното за теб?

Виктория – Най-трудно ми е, когато не мога да помогна на нашите съграждани. Това е като "нож в сърцето". Когато ме попитат за нещо, например да помогна за намиране на работа. И аз се опитвам да им намеря работа, но човекът например не знае български, или не може да работи 8-часов работен ден заради малко дете, а трябва да работи, защото няма пари. Пиша навсякъде, където мога. Ходя примерно по всички възможни заведения и питам дали имат нужда от служител, барман, сервитьор. Но когато не мога да помогна и трябва да кажа “не мога да помогна” - е най-трудният момент. Много ми е трудно.

Анна - Аз си мислех, се само при мен е така. Честно казано, аз все още имам проблем, че се опитвам да помогна на всички и понякога просто не ми стига времето.

Виктория - Да, определено. Но когато успееш да помогнеш на някого и когато човекът ти напише „много благодаря, майка ми си намери работа, вече работи, всичко е наред“, или „намерихме жилище“, усещам, че мога наистина да помагам на хората. И ако мога да помогна, трябва да го направя!

Анна – „Веднъж загряно от доброта сърце, никога няма да изстине“ (Тарас Шевченко). Говорихме много за плюсовете в България, за това, че България поема социалното осигуряване на украинците. Какви недостатъци виждаш в България, по-специално по отношение на бежанците от Украйна?

Виктория – Ако говорим за недостатъците, както във всяка страна има проблем със заетостта. Например, когато работодателят може да не иска официално да наема на работа на служител.

Разбирате ли, Украйна е много различна от ЕС. В Украйна можете да дойдете, да започнете работа и да получите заплащане, без да имате договор. В ЕС това е невъзможно, в ЕС е необходимо официално да се подпише договор, необходимо е работодателят да изпълнява задължения по отношение на служителя. Трябва да има медицинска книжка, медицинска застраховка. В Украйна всичко това може да се заобиколи и за украинците е странно, защото не всеки разбира, че тези процедури са гаранции за служителя.

Друг проблем, с който се сблъсках, е неравнопоставеността на социалното плащане. Социалното обезщетение е еднократно и се изплаща за цялото семейство, 375 български лева. Има семейства с няколко деца, а има хора, които са дошли сами. Проблемът е, че и първите, и вторите ще получат еднакъв размер на плащането. В това отношение например Полша разделя деца и възрастни и плаща повече пари за дете, отколкото за възрастен. Според мен в това има известна рационалност, защото детето има нужда от повече разходи.

Анна - Все по-често си казвам, че днес всеки един украинец изживява най-тежкия период от живота си. Какво ти дава сили да устоиш и да не се прекършиш?

Виктория - Фактът, че мога да помогна на някого. Защото повечето хора, които са дошли в България, никога не са излизали в чужбина, а сега просто избягаха, взимайки първото нещо, което виждат. Те не разбират какво да правят по-нататък, къде да отидат... И друг голям проблем при тях е, че те са принудени да молят за помощ, това е голяма мъка за тях..

Анна – Освен “моленето” има и друг проблем, че хората трудно приемат тази помощ. Имах случай: наскоро срещнах едно момиче на конференция, и разбрах, че майка й идва с деца и няма къде да живее. Предложих й помощ,  но тя отказа. Тоест, освен че е трудно да се помоли за помощ, украинците не могат и да приемат помощ.

Имам тази традиция, винаги питам хората, дали те имат въпрос, който аз не ги питах, а те искат да споделят нещо.

Виктория - Бих искала да благодаря на целия свят за тази подкрепа за Украйна, каквато никоя държава никога не е имала. Това, което виждам, когато просто излизам на улицата с малко украинско знаме и непознати хора идват до мен и казват думи на подкрепа, е просто невероятно. Всички страни толкова бързо се обединиха и незабавно предоставиха безпрецедентна подкрепа на Украйна. Искам да разкажа нещо.

В Испания, например, когато летях за Барселона, трябваше да взема влак за Валенсия. Отидох да си купя билет за Валенсия на гарата и ми дадоха безплатен билет, само защото съм от Украйна. На същата гара срещнах украинско семейство: майка с 7 деца. Тя имаше само актовете им за раждане. За първи път виждам ситуация, в която чужда държава, като Испания, приема и признава безпроблемно, без превод, документ, написан на украински. Това е уникална ситуация. И така прави целият свят. Вече можем да отидем в почти всяка демократична страна по света и да получим временна закрила там. За мен това е показател, че сме на прав път, борим се вярно.

Анна - Човек преминава през различни периоди от живота си и има за тях определено кредо. Сега аз имам две - първото е "бори се - ще спечелиш", а второто беше казано вчера от Петро Порошенко, той се присъедини към онлайн конференция - "свободата е нашата религия". С какво кредо живееш днес?

Виктория – За мен това кредо „свободата е религия“ също има място. Като цяло от 2014 г. първата ми мисъл винаги е била как мога да помогна на другите. Тоест, помагането на другите е моето кредо от много години на първо място. Това и се опитвам сега.

Анна - Благодаря .

Виктория - Много ти благодаря.