Роля на превода и на експертните становища в процедурата по предоставяне на международна закрила

 

Анализ с препоръки

 

Автори: Йонка Мраценкова, Калина Славова, Христо Дормишев

 

Съдържание:

1. Въведение в проблематиката и методология на изследването
2. Квалификация на преводачите
3. Безпристрастност на преводачите в процеса на предоставяне на
   международна закрила
4. Място на становищата, изготвени от неправителствени организации в процеса на предоставяне на международна закрила
5. Препоръки

 

1. Въведение и методология на изследването

Квалификацията за международна закрила обхваща широк кръг от аспекти, свързани с критериите за предоставяне на закрила, относимите процедури, както и тяхното приложение на практика. В процеса на определяне на индивидуалните обстоятелства на лицата и вземането на решение дали тази закрила следва да бъде предоставена, се появяват множество проблеми по отношение на чувствителността на административните органи към определени форми на преследване, както и на безпристрастността на различните участници в процеса.

Настоящият анализ разглежда квалификацията на преводачите, осигуряващи превод по време на интервюто за статут, тяхната безпристрастност като участници в цялостния процес по предоставяне на закрила, както и ролята на становищата, предоставяни от неправителствени организации по индивидуални случаи. Всеки един от тези аспекти оказва влияние върху крайното решение на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), но към момента те остават в периферията на дискусиите по темата и не са изследвани достатъчно задълбочено.

Настоящата разработка е изготвена чрез провеждане на проучване по методологията “изследване чрез действие” (action research). Така използваната методология включва подробно теоретично изследване по избраната тема, но също така и проучване чрез т. нар. “теренно наблюдение”. Последното включва изследване на два актуални случая на бежанци, търсещи закрила в Република България, а също и провеждане на редица интервюта и разговори по конкретната проблематика с високо квалифицирани представители на неправителствени организации, адвокати, психолози, психиатри, социални работници и  преводачи.

В хода на изследването екипът ни направи анализ на правната уредба; на актуалната съдебна практика; на зададени препоръки и процедурни стандарти, заложени от Върховния комисариат към ООН за бежанците (ВКБООН); на доклади на неправителствени организации; анализи на специалисти в сферата на бежанското и миграционно право. Екипът ни не само извърши подробно документално разглеждане на проблематиката в сферата на квалификацията за международна закрила, но имаше възможността да наблюдава два случая на търсещи убежище в Република България, като с единия кандидат за закрила бе проведена и среща. 

След установяване и анализ на проблемите в материята, систематизирахме и няколко основни препоръки, които биха подобрили в значителна степен качеството на процедурата по предоставяне на международна закрила.

2. Квалификация на преводачите

Правото на лицата, търсещи международна закрила, да получат превод на език, който говорят и разбират добре, е сред основните права, гарантиращи провеждането на обективна процедура по разглеждане на молбите за предоставяне на международна закрила.

Това право е предвидено и в чл. 12, пар. 1, б.“б“ на Директива 2013/32/ЕС.[1] Чл. 15, пар. 3, б. “в“ от същата Директива изрично сочи, че следва да бъде избран преводач, който да е в състояние да гарантира подходящо общуване между кандидата и лицето, което провежда интервюто.

В българското законодателство правото на превод е застъпено в чл. 29, ал. 1, т.8 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Съгласно цитираната законова разпоредба, по време на цялото производство за получаване на международна закрила, търсещите закрила имат право на преводач или тълковник.

Ролята на преводача в рамките на производството е ключова и понякога качеството на превода оказва решаващо значение при произнасянето на интервюиращия орган по молбата за предоставяне на международна закрила. Така например в Решение №7431 от 21.12.2020г. по адм. дело № 7770/2020г., Административен съд – София град е отхвърлил жалба срещу Решение на Интервюиращия орган при ДАБ при Министерски съвет на Република България, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Решаващ мотив на интервюиращия орган, за да постанови потвърдения впоследствие от съда отказ, е било приетото от интервюиращия наличие на несъответствия в бежанската история на търсещото закрила лице, наличието на „нелогични и противоречиви факти“, възприетата от решаващия орган „промяна в бежанската история“ на лицето при проведените с него няколко разговора.  По единия от изследваните  в хода на  настоящото проучване случаи на търсещ международна закрила в България, човекът изложи пред нас позиция, че именно неточноти в превода са довели до отрицателно решение, тъй като интервюиращият орган е отчел некоректно преведените твърдения като противоречиви. Така молбата за предоставяне на международна закрила е отхвърлена като явно неоснователна и „измислена“.

Горното е ясен пример, че осигуряването на механизми, които да гарантират извършването на точен превод и да минимизират рисковете от грешки при провеждането му, е от съществено значение за гарантиране на качеството на производството по международна закрила.

При анализ на решенията на ДАБ, на съдебната практика, а също така и на становищата на представители на различни неправителствени организации, психолози, психиатри, преводачи, социални работници, притежаващи дългогодишен опит в областта на предоставянето на международна закрила, бяха установени идентични и константно съществуващи през годините проблеми, които в обобщение водят до незадоволително качество на превода в производството по предоставяне на международна закрила.

На първо място, липсват достатъчно квалифицирани кадри. В изготвен по отношение на България доклад АИДА на ЕКРЕ е обърнато внимание на факта, че устният превод в производствата е осигурен само от английски, френски и арабски езици и основно в приемните центрове в столицата.[2] Преводачи от други ключови езици като кюрдски (сорани или пехлевани), пущу, урду, тамилски, етиопски и суахили, са рядко срещани. Немалко са случаите, в които се налага да се осигуряват преводачи от други държави, което отнема време.

На следващо място в доклада на АИДА се сочи, че често преводачите срещат трудности да пресъздадат в пълнота дадените от  кандидатите изявления и отговори или преводачите предоставят коментари за тяхната автентичност или вероятност. Този проблем се изостря от факта, че протоколите за интервютата не се основават на аудиозапис на интервюто, а на бележки на интервюистите. Допълнително притеснение буди и фактът, че в 22% от наблюдаваните процедури за предоставяне на международна закрила протоколите не са били прочетени на търсещите убежище, преди да бъдат връчени за подпис.[3] Така на практика остават по-скоро само на хартия ползите от предвиденото в чл. 63a, ал. 3 от ЗУБ правило за задължително извършване на аудио или аудио-визуално записване на интервютата с търсещите закрила.

Освен това в немалко случаи преводът се извършва и чрез видео връзка, което също създава значителни трудности, тъй като видео комуникацията често е нарушена или неясна поради проблеми с връзката и недостатъчното качество на технологията, чрез която се извършва връзката. Ето защо в Процедурните стандарти относно предоставянето на статут на бежанец на ВКБООН, касаещи качеството на превода[4], е изложено именно във връзка с проблемите на техническата връзка, че като цяло трябва да се разчита на отдалечен превод само като изключителна мярка, когато не могат да бъдат намерени достатъчно квалифицирани кадри, които да извършат превод на мястото, където ще се проведе интервюто.

Не на последно място, проблемите с качеството на превода произтичат и от факта, че някои от преводачите не разполагат с необходимата професионална квалификация. Към настоящия момент нормативно не са детайлизирани изискванията към едно лице, за да бъде то преводач в хода на процедурата по предоставяне на международна закрила. Няма въведени формални изисквания за установяване на нивото на владеене на езиците, от които ще превежда съответното лице. Не е предвидено задължителното владеене на филология от езика, от който ще бъде извършен превода, нито пък са въведени изисквания за притежаване на сертификати, гарантиращи притежаването на професионалните качества на преводачи на съответните лица. Вследствие на това квалификацията на преводачите варира значително – има университетски преподаватели по езика, но има и други, за които езикът е роден, без да имат специална подготовка за преводачи към български.

Набор на преводачи се извършва на база обявления за обществени поръчки[5], в които също няма предвидени конкретни формални изисквания, на които преводачите следва да отговарят от гледна точка на тяхното образование и квалификация.[6] Въведени са изисквания за конфиденциалност, начин на извършване на превод и други, но не и за установяване нивото на владение на съответните езици.

Следва да се спомене и фактът, че лицата, извършващи превода работят на база на хонорари и граждански договори, които сключват с дадена организация или държавно учреждение, каквото например е ДАБ. Това води до случаи, в които едно лице извършва преводи на множество различни организации, което в определени случаи може да доведе до конфликт на интереси. При тази практика също така не се създава приемственост и няма възможност да бъде извършвана една наслагваща се квалификация.

Важно е да се отчете и спецификата на материята, свързана с предоставянето на убежище. Психолози и социални работници изразяват мнение, че е добре да бъдат провеждани обучения на бъдещите преводачи, които да ги подготвят преди извършване на превода за  деликатността в областите, в които ще превеждат.

Ето защо специфична  квалификация на преводачите, предоставящи услуги в рамките на процедурата по международна закрилае необходима, както от гледна точка на нивото на владеене на даден език, така и от гледна точка на техниките на превод, доколкото понякога поради емоционалното състояние на кандидатите, се наблюдава хаотичност в изказа и пресъздаването на бежанската история. Притежаването на тези специфични умения необходимите умения гарантира точен превод, с пресъздаване значението на казаното от кандидата “едно към едно”. В този смисъл са и указанията, заложени  Процедурните стандарти за качество на превода при интервюто за закрила относно предоставянето на статут на бежанец на Върховния комисариат към ООН за бежанците (ВКБООН).[7] Съгласно предвиденото в тези указания, службите на ВКБООН могат да използват услугите на преводачи, предоставяни при условие, че такива преводачи преминават обучение по устен превод  при ВКБООН, преминават обучение по процедурите за Refugee Status Determination (RSD) и предоставяните услуги подлежат на ефективен мониторинг и надзор от персонала на ВКБООН за закрила.[8]

3. Безпристрастност на преводачите  в процеса на предоставяне на международна закрила

Безпристрастността на преводача е друг слабо коментиран момент от процеса по предоставяне на статут. В началото следва да се изясни какво точно се има предвид под „безпристрастност”. В идеалния случай преводачът трябва да спазва линия на поведение, както при изпълнение на служебните си задължения, така и през останалото време. Контактът му с лицата, на които превежда, трябва да е сведен до минимум и да е само в рамките на работните срещи. По време на самото интервю преводачът трябва максимално точно и обективно да извършва превода, като едновременно с това да изолира себе си, да се дистанцира от останалите присъстващи на срещата и да остане „в сянка“. Наред с това преводачът не следва да излиза от своята роля и да поема функциите на интервюиста, както понякога се случва. Именно в това се изразява безпристрастността на преводача - тя допринася за по-обективно интервю, следователно и процес на предоставяне на закрила, тъй като се минимизира възможността преводачът да окаже влияние (съзнателно или не) върху крайния резултат.

Експерти (психолози, психиатри, представители на НПО-та, преводачи), които са ангажирани с лица, кандидатстващи за бежански или хуманитарен статут в България, имат нужда от услугите на преводачи при работата си и идентифицират безпристрастността в превода като съществен проблем. Те споделят от своята практика, че преводачът често влияе върху крайния резултат на интервюто не само с познанията си по езика, но и със самото присъствие (поведение, нагласи, предубеждения). Организацията на центровете на ДАБ предпоставя преводачът да има непосредствен контакт с настанените в тях. При такива обстоятелства преводачът и интервюираният е възможно да се познават или да имат някакво отношение един към друг. При липсата на професионална подготовка това се отразява на превода и внася до голяма степен субективизъм, което компрометира резултата от интервюто.

Освен това има случаи, в които преводачът и интервюираният са от една държава, което води до това интервюираният да се притеснява да говори свободно и  открито и да спестява част от историята си пред преводача поради страх от злоупотреба с информацията или от това тя да достигне до трета злонамерена страна. Конфликт на интереси може да се появи и в случаи, когато наетите от ДАБ преводачи предоставят преводачески услуги и в други институции или неправителствени организации.

В тази връзка следва да се спомене, че има Етичен кодекс[9] (правила и норми на поведение), към който всички преводачи следва да се придържат и съобразяват. Въпреки това не всички преводачи са запознати с него, а някои дори не знаят за съществуването му, тъй като не се занимават с това професионално.

Безпристрастността е много важна и за самия преводач. Липсата на предварителна подготовка може да доведе до извънредно психическо натоварване за преводачите. Има случаи от практиката, когато преводачът също е преживял събитията, които описва интервюираният, при което вследствие на интервюто могат да бъдат отключени стари психологически травми за преводача.

Като добра практика, свързана с ролята на преводача, може да се посочи опитът на международната компания “Multi-Languages Corporation”, която се занимава с преводачески услуги. Компанията работи на международно ниво и се стреми да поддържа своята репутация. За целта е изготвила списък с уменията, които счита, че са необходими за преводачите. Част от тези умения са пряко свързани именно с безпристрастността.[10]

4. Място на становищата, изготвяни от неправителствени организации в процеса на предоставяне на международна закрила

Неправителствените организации (НПО) като участници в процедурата по предоставяне на международна закрила са широко признати, както на международно, така и на национално ниво. В общия случай тяхната дейност се свързва с пряката подкрепа, която се оказва на кандидатстващите за бежански или хуманитарен статут по време на, а и след края на процедурата.[11] Те могат, също така, да изготвят становища, чрез които в общия случай съответната организация предоставя експертна оценка относно определена характеристика на кандидатстващия за закрила.

За становищата на НПО няма конкретна дефиниция или определена форма. Характеристиката, която се изследва или подкрепя чрез становището, може има отношение към психологическото състояние на кандидата, към принадлежността му към определена социална група, имаща право на закрила, или към страната на произход, подобно на справките за страна на произход на ДАБ. Становищата биха могли да помогнат за повишаване качеството на процедурата от гледна точка на установяването на индивидуалните обстоятелства на кандидата за статут.[12] В Малайзия например обучението на 54 НПО от Върховният Комисариат  на ООН за бежанците (ВКБООН) е довело до подобряване на идентифицирането на лица с увреждания (включително физически, психически, интелектуални или сетивни) с 51% в сравнение с 2016 г.[13]

На практика обаче становищата на НПО в България имат двойствен характер, тъй като веднъж могат да служат като доказателствено средство за кандидата за статут, а втори път се използват като удобен заместител на експертизите, които интервюиращият орган на ДАБ има възможността да поиска за изясняване на въпроси, свързани с медицински, психологически, религиозни, културни, полови характеристики или въпроси, свързани с деца.[14] След разговор с адв. Валерия Иларева установихме, че на практика експертизи не се назначават по реда на АПК. Този факт сам по себе си не кристализира някакъв проблем, тъй като не всеки случай би изисквал намесата на външен експерт. Проблемът се появява тогава, когато експертизите започват да бъдат замествани от становищата на НПО. Така например в един от случаите, по който имахме възможността да работим, ДАБ използва психологическа оценка, изготвена от НПО в сферата на психическото здраве, като аргумент в подкрепа на отказа си въз основа на твърдението, че кандидатът “умишлено, в устна или писмена форма, дава невярна или укрива съществена информация относно своя случай”.[15] ДАБ няма компетенцията да оценя психологическото състояние на лицата търсещи закрила, а следва да се позовава на експертни оценки, за да идентифицира тяхната принадлежност към “уязвима група”[16] и нуждата от съответните медицински и социални грижи в условията на приема. В подобни случаи следва да има и по-голяма чувствителност към потенциални отклонения в поведението на кандидата, тъй като то е субективен фактор и не е водещ при определянето на достоверността на историята.[17] Употребата на психическо заболяване или отклонение срещу кандидата за закрила е освен това в разрез с принципа на недискриминация, установен от ВКБООН.[18]

Тази употреба на становищата от НПО води до заобикаляне на назначаването на експертиза, което от своя страна елиминира процесуалните гаранции, заложени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с експертизите[19] - няма задължение за проверка на експерта от НПО, който издава становището, нито за връзката му с кандидата за статут, нито съществува задължение материалите, нужни за експертизата, намиращи се у трети лица, да бъдат предоставени на НПО.  За изготвянето и използването на становищата от НПО при инициация от страна на интервюиращия орган понастоящем не съществуват критерии или насоки и не подлежат на каквато и да е процедура. Липсва и гаранция за количеството и вида на информацията, която може да се съдържа в становището.

Освен това практиката показва, че изготвянето на становище от НПО може да се поиска от всяка страна. След проведен разговор с експерт от НПО става ясно, че становищата могат да бъдат предоставяни освен на адвокатите на кандидатите за закрила, самите кандидати или ДАБ, също и на други експерти, работещи по случая на кандидата. От една страна, добрата комуникация между различните страни може да помогне в процеса на изясняване на индивидуалните обстоятелства и предоставяне на адекватна подкрепа и закрила на кандидата за убежище. От друга страна, съществува опасност от пораждане на предразсъдъци в преценката на експерта, който получава съответното становище и същевременно трябва да формира независима позиция за състоянието на кандидата.

Липсата на официално назначаване на експертизи в хода на процедурата по предоставяне на закрила води и до искането на становища на НПО от страна на самите кандидати, които становища стават част от съвкупността доказателства, които се предоставят на съда, без да имат обвързващото значение на експертизи. Така в хода на друг случай, по който работихме, становище е издадено от организация, специализираща в правна помощ на хора от ЛГБТИ общността, по инициатива на адвоката на кандидата. Становището е представено пред Административен съд София - град в процеса по обжалване на отказ на молбата за закрила. Самото становище не е коментирано в нито една част на решението на съда[20], въпреки че съдът следва да разгледа предоставените от жалбоподателя доказателства.[21] Така на практика правната помощ при изготвянето на жалбите на бежанците се осигурява основно от НПО[22], докато същевременно  техните експертни становища имат по-голяма тежест, ако са поискани от ДАБ, въпреки че не са експертизи и от процесуална гледна точка нямат по-големи (или каквито и да е) гаранции. Приложението им в процедурата по предоставяне на закрила остава субективно и неясно.

5. Препоръки:

•  Да се въведат формални изисквания относно удостоверяване на необходимото ниво на владеене на езика, включително да се въведе изискване за притежаване на филологическо образование или когато това е невъзможно – за притежаване на сертификати или други специфични квалификации, удостоверяващи притежаването на професионалните качества на преводач от съответния език. Да се провеждат задължителни писмени и устни изпити с кандидатстващите за преводачи преди допускането им, като резултатите да бъдат удостоверявани писмено по въведена система на класиране;
• Да се провеждат допълнителни обучения, които да подготвят преводача за спецификите на материята на лицата, търсещи закрила, като в рамките на тези обучения да се изграждат постепенно професионално подготвени преводачи в сферата на бежанското право;
• Да се въведе задължение на интервюиращия орган да формулира своите решения винаги на база извършен аудиозапис от проведеното интервю и извършен превод, като при направени от даден кандидат за закрила възражения относно превода, те да бъдат отразени в Протокола,  както и да бъде проведено ново интервю на кандидата;
• Квалификацията на преводачите да включва, както познанието им по езика, така и линията на поведение, съобразена с Етичния кодекс и поддържането на нужната професионална дистанция от страните, на които превежда;
• Водещият производството административен орган да назначава експертизите, предвидени в чл.61а, ал.6 от ЗУБ по реда на Административно-процесуалния кодекс, а когато административният орган иска становище от експерт от неправителствените организации извън реда по АПК, да има ясни критерии за прибягването до този способ за събиране на доказателства и за качеството на становищата.

 

Запис от Уебинар "Ролята на експертизата в процедурата по предоставяне на международна закрила", 05.11.2021г.

Тази статия е създадена в рамките на Проект „ActionR: Неформална обучителна програма за развитие на млади застъпници в бежанското и миграционното право“. Цялата отговорност за съдържанието на статията се носи от авторският екип и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази статия отразява официалното становище на Фондация за достъп до права - ФАР.