Историята на ФАР трудно би могла да се опише в няколко страници, посочвайки само бройки и години. Toва е история на преподавателите, вдъхващи кураж на студентите си, щедро раздавайки им знания и опит; история на самите студенти, които години наред са защитавали основните човешки права в рамките на “Правната клиника”, и най-важното - това е история на хилядите бежанци, до чиито уникални истории имахме възможност да се докоснем. Историята на ФАР е разказ за топлината на човешките сърца.
ФАР е организация, за чието създаване и развитие са допринесли десетки хора, и в чието сърце стои личността на адв. Валерия Иларева. Тази история е написана като разкази на трима човека, в съдбата на които ФАР има ключова роля: адв. д-р Валерия Иларева, адв. Магдалена Митева и Олга Димитров.
Чрез кратките интервюта с тях, посветени на юбилея на ФАР, ще имате възможност да се докоснете до удивителния свят и историята на Фондацията за достъп до права. Нейният път никога не е бил лесен, но всички знаем, че светлите хора се виждат най-добре в тъмните времена.
Раговор с адвокат Валерия Иларева
Адв. Валерия Иларева е основател на ФАР и един от водещите експерти в областта на миграционното и бежанско право. Нейният път в тази област започва през далечната 2001 г, когато тя става част от Правната клиника на СУ "Свети Климент Охридски". Днес, името на Валерия Иларева е синоним на бежанско и миграционно право в България.
Ани: Ти стоиш в сърцевината на ФАР. Какво е ФАР за теб?
Валерия: За мен Фондацията е нещо, с което се събуждам и си лягам. Винаги си мисля за това, какво бихме могли да подобрим, какво още да направим и как да го направим. Дори когато си почивам, пак ми идват идеи за ФАР.
Ани: Как се заражда идеята за създаване на ФАР?
Валерия: През 2001 година, когато още бях студентка в Юридическия факултет на Софийски университет, станах част от Правната клиника по бежанско право. Клиниката ни даваше уникална възможност да работим пряко по случаите на бежанците, да им съдействаме и да ги придружаваме, където и когато е нужно. Покрай работата си там, аз все повече се специализирах в материята на бежанското и миграционно право. Заедно с другите студенти, с които сме много добри приятели и до ден днешен, се борихме бежанците в България да имат достъп до права. Още тогава, като студент, работейки пряко по случаите, много ясно усетих разликата между това да имаш права на теория и да имаш достъп до тези права на практика.
Но дойде моментът, когато осъзнах, че вече не мога да продължавам в пълен капацитет да съм полезна в правната клиника. Тогава основахме Фондация за достъп до права - ФАР. Основането ѝ стана много естествено. Питах се, какво е важно, за да имаш стабилна основа за достъп до права? Отговаряйки си на този въпрос, разписах Устава на Фондацията. В него посочих, че ние предоставяме безплатна правна помощ на лица, намиращи се в уязвимо положение и чиито случаи разкриват системни проблеми. Разписах, че провеждаме обучения на млади специалисти, извършваме изследвания за достъп до права и ги публикуваме, давайки им гласност. Всичко това гради основа за достъп до права и за социална справедливост.
Ани: Кои са хората, които изиграват ключова роля в създаването на ФАР?
Валерия: Първият човек, за когото веднага се сещам, е проф. Благой Видин. Благодарение на него аз се запознах и се ангажирах с бежанското и миграционно право. Проф. Видин ръководеше Клиниката по бежанско право и беше преподавател, който даваше свобода на студентите си, позволявайки им пряко да общуват и работят с бежанците. Ако той не ни беше дал тази свобода, аз нямаше да обикна толкова тази материя – бежанското право. Безкрайно съм му благодарна и до днес.
Преди основаването на Фондацията, има едни почти 10 години трупане на опит в сферата на бежанското и миграционното право.
Голямата подкрепа за мен винаги са били близките ми хора - съпругът ми Захид, с когото заедно основахме Фондацията за достъп до права, и всички мои съмишленици и много скъпи приятели от годините в Правната клиника.
Ани: ФАР навършва 10 години. Както ти сама го каза по повод на юбилея ни “10 години светило на света за да има достъп до права”. Какво ти е помогнало през тези 10 години да поддържаш тази светлина?
Валерия: Мисля, че това, че съм вярваща. Аз не правя това, което правя заради благодарност. Правя го, защото обичам Господа.
Ани: Години наред ФАР прави различни обучения по бежанско и миграционно право. Как възниква идеята за провеждане на такива обучения и защо те са важни?
Валерия: Аз съм много щедра на даване на знания и споделяне на опит. Да споделя знанията си за мен означава да увелича броя на хората, които да имат силата да помагат. Раздавам всичко, което знам, включително и своя опит и се радвам, когато някой го копира и го прилага. Искам хората да се обучават, защото така ще може колкото може да помагаме на още повече бежанци и мигранти.
Аз истински обичам да преподавам. Може би това умение съм го наследила от майка си, която е учителка. Обичам да споделям и да предавам знанията си по един много достъпен начин.
Щастлива съм, че най-добрите специалисти в бежанското право в България, а и български специалисти по света, са се докосвали до тази материя заедно с мен. Или пък са имали опит в нея заедно с мен. Слава Богу, не съм ги накарала да намразят бежанското и миграционноро право, а съм им помогнала да го обикнат.
Ани: С какви чувстват ще запомниш Юбилейната обучителна програма тази година?
Валерия: Ще я помня с хората: от една страна тези, които се обучават, а от друга - тези, които преподават. Аз не преподавам сама, а си разпределяме лекциите. Винаги се възхищавам на хората, които преподават в програмата ни. Освен знанията, времето и опита си, те влагат най-вече сърцето си.
Ани: По време на основаването на ФАР, дигитализацията не е била толкова силна и всеобхватна. Тя спомогна да направим получаването на правна информация и правна помощ достъпна за хиляди хора. Говоря за създадената от ФАР дигитална платформа - migrantlife.bg. Как възниква идеята за създаването ѝ?
Валерия: Както вече казах, аз обичам да споделям знанията си. За мен е много важно и да давам изчерпателна информация и на бенефициентите ни. Осъзнавам, колко е ценно да информираме напълно хората, на които помагаме. Така те не се чувстват по-слаби, а напротив, това им помага да се чувстват по-силни. Предоставяйки им пълен достъп по информация по случая, ние им даваме и свободата да правят информиран избор. А свободата е много важна във всички отношения.
Идеята за създаване на информационната платформа беше свързана с покана за проектно предложение от страна на IRC - International Rescue Committee през 2017 г.
Въпреки че бяхме малък екип, количеството на работата никак не беше малко. Бяхме разпределили писането на проектното предложение между мен, Магдалена Митева и Деница Георгиева. Подаването на проектното предложение означаваше допълнително натоварване и много труд. Но се справихме и проектното предложение беше одобрено.
Първоначално писахме съдържанието на платформата за България. След 2 години, поради промяната на приоритетите на финансиращия орган, финансирането бе оттеглено. В същото време, на нас много ни се искаше да запазим това, което сме създали, влагайки безкрайно много усилия. Представителите на IRC ни предложиха да ни предадат съдържанието на платформата, а ние, на свой ред, да изградим наш собствен сайт, на който да го прехвърлим.
В началото платформата се наричаше Refugeelife, после се превърна в Migrantlife, понеже голяма част от въпросите са релевантни и за двете групи. През тези години успяхме не само да запазим този сайт, но и да го разширим и развием.
Ани: ФАР преди 10 години и сега. Каква е разликата?
Валерия: Влиянието на ФАР е значително по-голямо, както и броя на хората, на които може да помогнем. Аз самата вече доста повече се занимавам с административна, а не с адвокатска работа, както е било преди. Обаче, както вече казах, най-голямата разлика е, че може да помагаме на много повече хора.
Ани: Какво би пожелала на себе си и на ФАР?
Валерия: На себе си бих пожелала здраве, за да имам възможност да продължа да правя това, което обичам и правя в момента. На ФАР бих пожелала да продължава да се състои от истински хора, както и досега. ФАР не е нито офиси, нито екипи, ФАР е най-вече хора, имащи любов към това, което правят. Както пише в Библията – може да имаш много таланти, но ако нямаш любов – всичко е напразно.
- Log in to post comments