На 30 май 2025 г. Административен съд-Варна спря съдебно производство, водено от ФАР, и отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно правото на социални помощи на лица от Украйна, пребиваващи в България с разрешение за постоянно пребиваване. По запитването е образувано дело C-375/25, по описа на СЕС.
ФАКТИ ПО ДЕЛОТО
Делото касае семейство украински граждани – съпрузи с две малолетни деца, които живеят в България въз основа на разрешения за постоянно пребиваване. Майката е подала заявление за получаване на семейна помощ по чл. 7 от ЗСПД, като ДСП отказва на основание чл. 3, т.5 от ЗСПД – на основание това, че получаването на такива помощ не е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.
Срещу отказа на ДСП е подадена жалба и образувано съдебно производство пред Административен съд-Варна. Съдът приема, че фактите по делото попадат в обхвата на Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 година относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни, тъй като жалбоподателката и членовете на семейството й са граждани на трета страна по смисъла на чл. 2, буква а) от директивата, които пребивават легално и дългосрочно в Република България.
СЪОБРАЖЕНИЯ НА СЪДА ЗА ОТПРАВЯНЕ НА ПРЕЮДИЦИАЛНО ЗАПИТВАНЕ
Административен съд-Варна подчертава, че в практиката си по прилагането на чл. 7, ал. 1 от ЗСПД към лица със статут на постоянно пребиваващи, за да преодолеят изричната норма на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, някои съдилища в България се позовават пряко на чл. 2 и чл. 27 от Конвенцията за правата на детето и на Международния пакт за икономически, социални и културни права и отменят отказите за предоставяне на семейни помощи с мотиви за недопускане на дискриминация. Настоящият състав на Административен съд-Варна не споделя тази практика, като счита, че това различно третиране на постоянно пребиваващи в България чужди граждани спрямо българските граждани е обосновано от различния им правен статут и по принцип е допустимо според чл. 26, ал. 2 от Конституцията.
Съдът приема за относим чл. 11 на на Директива 2003/109/ЕО относно равноправното третиране, доколкото чл. 3, т. 5 от ЗСПД по същество ограничава права на дългосрочно пребиваващи по смисъла на Директива 2003/109 лица. От значение е конкретно чл. 11, параграф 4 от Директива 2003/109/ЕО, в който е посочено, че „в областта на социалното подпомагане държавите-членки могат да сведат равноправното третиране до основните придобивки“.
В тази връзка Административен съд-Варна посочва, че „От своя страна съображение 13 от директивата, във връзка с което следва да се тълкува член 11, параграф 4 от нея, определя като основни придобивки минималния доход за издръжка, за обезщетения в случай на заболяване, бременност, родителска помощ (aide parentale) или дългосрочни грижи. Редакцията на съображение 13 от директивата, и по-специално използването на израза „родителска помощ“ нечленуван, поражда въпроса дали в основните придобивки се включват всички социални плащания, които могат да се определят като „родителска помощ“, или те трябва да отговарят и на критерия да са „основна придобивка“. В практиката на Съда на ЕС по Директива 2011/95/ЕС7, чието съображение 45 включва същото понятие aide parentale (в българския вариант – „семейни помощи за деца“) в контекста на дерогирането на социалното подпомагане на лицата под международна закрила до основните обезщетения, не се установява тълкуване, даващо очертанията на понятието aide parentale.“
За да установи приложимостта на чл. 11, параграф 4 и съображение 13 от Директива 2003/109/ЕО към националната правна уредба на семейните помощи, разписана в ЗСПД, Административен съд-Варна отправя следните въпроси към СЕС:
„1. Допуска ли принципът на равноправно третиране по член 11 от Директива 2003/109 национална правна уредба като чл. 3, ал. 5 от ЗСПД, която ограничава правото на семейна помощ за деца по чл. 7, ал. 1 от същия закон на постоянно пребиваващите в Република България граждани на трети държави, когато получаването й не е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.
2. Следва ли член 11, параграф 4, вр. съображение 13 от Директива 2003/109 да се тълкува в смисъл, че всяка семейна помощ представлява основна придобивка по смисъла на тези разпоредби, или преценката дали конкретната помощ е основна придобивка следва да се извърши от националния съд? В последния случай по какви критерии следва да се извърши тази преценка и какви обстоятелства следва да се преценяват?
3. Има ли значение за определянето като основна придобивка на семейна помощ като разглежданата обстоятелството, че кандидатите имат право на други социални помощи, предназначени за задоволяване на основни потребности, при еднакви условия с тези за българските граждани, но не са упражнили това право или не отговарят на условията за него?“
Решението на СЕС по дело C-375/25 ще бъде ключово за достъпа до социални помощи на лица с разрешения за постоянно пребиваване в България, вкл. такива от Украйна или други трети страни.
- Log in to post comments
