Васил Панайотов
ИЗЧЕЗНАЛИ ЛИЦА
С разрешението на автора, публикуваме Глава 2.1. от "Юбилеен сборник: Актуални въпроси на бежанското и миграционното право", 2023г., https://farbg.eu/bg/publications/yubileen-sbornik-aktualni-vprosi-na-bezhanskoto-i-migracionnoto-pravo
Резюме: Настоящата статия цели да обърне внимание и обхване в различни аспекти съдбата на изчезналите лица и техните роднини и близки и свързаните с това процеси. Тя се състои от три глави, в които се разглеждат нормативна база и съдебна практика, мнението на специалистите в областта и примери от нашата практика.
Ключови думи: миграция, изчезнали лица, бежанско миграционно право, издирване, България, Фондация за достъп до права.
За автора: Васил Панайотов е юрист с 18 годишна практика в областта на гражданското право и правата на човека. Специализирал е в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Участвал е в редица обученията в Малта, Германия, Румъния, свързани с Европейско право, бежанско право и правата на човека. Присъединява се към екипа на Фондацията през 2022 г., когато за първи път започва да помага на роднини на изчезнали лица при издирването им.
Abstract: This article aims to address and cover in different aspects the fate of the disappeared persons and their relatives and the processes involved. It consists of three chapters, which deal with the legal framework and case law, the opinion of specialists in the field and examples from our practice.
Keywords: Migration, Missing persons, Asylum and Migration Law, Searching, Bulgaria, Foundation for Access to Rights.
About the author: Vasil Panayotov is a lawyer with 18 years of practice in the field of civil law and human rights. He has specialized in the European Court of Human Rights in Strasbourg. He has participated in a number of trainings in Malta, Germany, Romania and others related to the European law, refugee law and human rights. He joined the Foundation's team in 2022 when he first started helping relatives of missing persons in their search.
e-mail: wasil.panajotow@farbg.eu
Увод
Миграцията е естествено заложена във всеки от нас. Подобно на останалите живи същества по света този процес съществува от раждането на човека. Всички ние сме виждали по телевизията предавания за миграцията на животните, как едно стадо е изправено пред нуждата да премине река, пълна с крокодили, как от другата страна са тучните ливади с храна. Те знаят, че няма връщане назад. Те знаят, че някои няма да достигнат до другия бряг, но изборът е направен.
Ние носим в нас инстинкта за самосъхранение, за по - добър живот. Някои го постигат, а някои изчезват по пътя на търсенето му. Последните оставят след себе си роднини и близки, които копнеят да разберат съдбата им, копнеят да ги видят за последен път, без значение живи или не. Изчезналите лица може би стигат до края на своята съдба, но със сигурност разтърсват съдбата на много “други”. Тогава за тези “други” остава надеждата да ги открият. И те започват един дълъг процес на търсене, на издирване. А, този процес е наистина труден, мъчителен, неясен, враждебен. Лицето, подобно на своя изчезнал роднина, първо трябва да преодолее огради, стени, граници, за да може да достигне до зрънце надежда, че някой все пак ще му помогне, някой все пак ще му “отвори”, както се пееше в една известна песен за едно самотно момче.
Това ми дава основание да задам и основания въпрос, който ме мотивира да напиша тази статия: Как можем да помогнем на хората, загубили близък или роднина и каква е същността на процеса по издирване?
НОРМАТИВНА БАЗА И СЪДЕБНА ПРАКТИКА
Като юристи, първата ни асоциация е да погледнем нормативната база и съдебната практика, на която може и следва да стъпим. Изясняването на местонахождението и съдбата на изчезналите лица се урежда от множество национални и международни правни разпоредби и нормативни актове в сферата на много отрасли на правото - наказателно и гражданско, но и на международното хуманитарно право и международното право за правата на човека. В някои материали се говори за естествено право на семействата на изчезналите да узнаят съдбата на своите близки, подобно на естественото право на миграция.
От националното ни право, в основния закон - чл. 26, ал.2 от Конституцията, е отбелязано, че “Чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права и задължения по тази Конституция с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.” Цитирам тази разпоредба, защото понякога се задава въпроса: Защо да търсим някого, за когото няма официални данни за влизането му в страната на законно основание? В самата Конституция не се говори за чужденци, които законно пребивават, поради което би следвало да се приеме, че се прилага за всички, без значение на статута им. На помощ ни идва и разпоредбата на чл. 1 от Европейската конвенция за правата на човека /ЕКПЧ/, която задължава “Βисокодоговарящите страни (да) осигуряват на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите, определени в част I на тази Конвенция”. В много свои решения, напр.Hirsi Jamaa and Others v. Italy [GC], no. 27765/09, 23 февруари 2012г. (1), и Safi and Others v. Greece, no.5418/15, 7 юли 2022г.(2), Европейският съд по правата на човека /ЕСПЧ/ е намирал, че макар и да са намират на територията на една страна - членка без законно основание, т.е. нелегално, лицата попадат под юрисдикцията на тази държава, т.е. за тези лица важат “всички права и задължения”. Връщайки се към ЕКПЧ следва да обърнем внимание и на следващата разпоредба, а именно разпоредбата на чл.2, която не само защитава правото на живот, но задължава страните, приели Конвенцията, да разследват всички случаи, в които едно лице е изчезнало. В своята практика ЕСПЧ припомня, че първото изречение на чл. 2, § 1 от Конвенцията изисква държавата не само да се въздържа от умишлено и незаконно причиняване на смърт, но и да предприеме необходимите мерки за защита на живота на лица под нейната юрисдикция (Osman v. the United Kingdom, 28 октомври 1998 г.(3), и Centre for Legal Resources on behalf of Valentin Câmpeanu v. Romania [GC], № 47848/08, 17 юли 2014, ЕСПЧ 2014 г.(4)). Съдът прави следния тест за спазване на процесуалното задължение по чл. 2 от Конвенцията: адекватност на следствените действия, бързина на разследването, участие на роднините и независимостта на разследването. Всички те са критерии, които взети заедно позволяват да се оцени степента на ефективност на разследването. Издирването следва да бъде адекватно и властите трябва да са предприели разумно достъпните за тях стъпки за събиране на доказателства за инцидента. Тези казуси не касаят точно издирване на изчезнали мигранти, но залагат принципи, които според мен следва да намерят приложение и при тези случаи. Важно от гледна точка на нашата работа е заключението на ЕСПЧ, че властите трябва да действат служебно, веднага щом случаят им бъде сведен до знанието. Не следва процесът да се формализира. Този елемент от разследването на издирвано лице го излагам с оглед на наша негативна практика, която ще изложа малко по - долу в т.4. Разбира се, целта ми не е да вменя на държавата една непосилна или прекомерна тежест или вина за всяко изчезнало лице. Напротив, за да може компетентните органи да свършат своята работа, трябва да е налице не само добра нормативна база, но и съответната информация, която трябва да се сведе до знанието им, т.е. трябва и ние, като сезиращи, да си свършим работата. В цитираните решения се приема, че положителното задължение на властите възниква когато те са знаели или е трябвало да знаят по това време, че определено лице е било под реална и непосредствена заплаха. Този тест на ЕСПЧ ни загатва кога възниква това задължение за държавата. Лично според мен, имайки предвид факта, че миграцията и трафикът на хора в момента са неразделно свързани, разследващите органи до голяма степен са наясно с цялата система по трафик на мигранти - канали, организация и т.н., и би следвало при най - малката индиция за трафик на мигранти, да се задейства това задължение. Тръгвайки по пътя към България всеки мигрант е под “реална и непосредствена заплаха” за здравето и живота си. Дори това да е само мое субективно схващане, след подаване на сигнал за изчезването на такова лице, неминуемо настъпва и последният елемент от фактическия състав, който задейства задължението на държавата за разследване.
В националното законодателство уредбата по издирване на лица в неизвестност е залегнала в Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ и Правилника за устройството и дейността на МВР /ПУДМВР/. Рапоредбата на чл. 8 от ЗМВР посочва, че “Оперативно - издирвателната дейност е съвкупност от явни и тайни действия на оперативно-издирвателните органи на МВР” и има като една от целите си издирване на безследно изчезнали лица. При осъществяване на тази си дейност органите на полицията си взаимодействат с други органи на държавна власт и на местно самоуправление. В чл. 35, ал.2, т.5 от ПУДМВР се посочва, че Главна дирекция „Национална полиция" организира и извършва издирване на лица и обекти и идентификация на трупове и лица, като може да предлага решения по тактическата организация на работата и събирането на информация в областните дирекции на МВР. За да започнат такива оперативно - издирвателни дейности, органите на полицията следва да бъдат сезирани. Те могат да започнат издирване и по своя инициатива, но следва да получат информация от някакъв източник - медии например.
Относно наказателно - правния характер на издирването и връзката с трафика на лица, следва да се имат предвид не само престъпленията свързани с трафика на хора и разпоредбите на НК - раздел 9 от НК и чл. 280 от НК /в зависимост от целта на деянието/ и възможността за свързване на процеса по издирване с процеса по наказателното право. Тук следва да се имат предвид в контекста на сериозни нарушения на правата на човека в международното хуманитарно право и случаите на кражба на самоличност, които са често срещани. Задължението на държавите по отношение на тези деяния включва възстановяване на самоличността на лицата, които са били лишени от нея. Това задължение съществува независимо от времето, изминало от извършването на кражбата на самоличността. Именно за това следва държавите да изпълняват своите задълженията за гарантиране на ефективното упражняване на правото на самоличност в контекста на нарушения на правата на човека и международното хуманитарно право.
Терминът “изчезнали лица” се открива в един конкретен нормативен акт. Това е Международна конвенция за защита на всички лица от насилствени изчезвания на ООН /International Convention for the Protection of All Persons from Enforced Disappearance/(5). Съгласно разпоредбите му, акт на насилствено изчезване се счита арестът, задържането, отвличането или всяка друга форма на лишаване от свобода, извършена от представители на държавата или от лица или групи лица, действащи с разрешението, подкрепата или мълчаливото съгласие на държавата, последвана от отказ да се признае лишаването от свобода или от укриване на съдбата или местонахождението на изчезналото лице, което поставя такова лице извън защитата на закона (чл. 2). Живеем в свят на много конспиративни теории. В консултациите си с членове на семейства или близки на изчезнали лица, не малко от тях са ни загатвали за наличието на “тайни лагери”, в които задържаните нямат никакви права и са откъснати от света, тъй като нямат и телефони за контакт, за “къщи в гората или в полята”, в които мигрантите са държани против волята си и са карани да работят принудително “със знанието на органи на властта”, и т.н. Признавам си, че съм подхождал доста резервирано към такива показания, с оглед на липсата на конкретни и ясни данни относно местонахождение и убедителни доказателства, но четейки тази Конвенция си припомних тези показания и се замислих дали и България не е тръгнала по пътя на някои известни с тези си лагери “демокрации”. Самото наличие на международен нормативен акт за това е индиция, че такива практики съществуват по света, а може би и в Европа. Насилственото изчезване се характеризира с три кумулативни елемента: 1. лишаване от свобода против волята на лицето; 2. участие на държавни служители, най-малкото чрез мълчаливо съгласие; и 3. отказ да се признае лишаването от свобода или укриване на съдбата или местонахождението на изчезналото лице. Споменавам ги, за да ги разграничим от общия случай на изчезнали лица, но и защото принципите, приложими към издирването им са общи. А, имаме ли и гаранции, че вече в България не съществуват такива практики? Все пак имаме добро наследство от комунизма. Липсата на прозрачност, яснота и визия за процеса на миграцията, изказванията на политици и висши държавни служители за “допустимите” действия спрямо мигрантите все повече ще засилват тези конспиративни теории. Може би и затова ООН не се е ограничила само до съставянето и приемането на тази Конвенция. Съставен е комитет към ООН за насилствено изчезване на лица, който е издал и ръководни принципи за издирване на изчезнали лица(6). Целта на това ръководство е да обедини добрите ефективни практики по търсене на изчезнали лица, като отново се припомнят задълженията на държавата по разследване и издирване. Ще спомена част от тях, тъй като ги намирам за интересни и приложими за всяко едно издирване на изчезнало лице, а имат и пряка връзка с нашата работа:
Първият принцип е, че “Издирването трябва да се извърши с презумпцията, че изчезналото лице е живо, независимо от обстоятелствата на изчезването.” Това е много важен елемент от оперативно - следствените дейности, а и от нашата работа, защото подхранва надеждата и е предпоставка за извършване на ефективни действия. Знаем, че ако едно лице не вярва във възможността за положителен резултат, то не влага същите усилия, които влага, ако вярва. Вторият принцип е, че търсенето трябва да зачита човешкото достойнство - властите са длъжни да гарантират, че жертвите, включително членовете на техните семейства, няма да бъдат подложени на опетняване и друго унизително отношение или обиди, които подкопават техните достойнство, репутация или доброто им име или на техните изчезнали близки. Оставям възможността на всеки читател да оцени тежестта на тези думи. Третият принцип гласи, че издирването следва да се извършва като част от цялостна държавна политика относно изчезванията, особено в контекст, в който изчезванията са чести или масови. Подчертавам думата “чести” тъй като през последните десет години броят на изчезналите лица наброява хиляди по данни на Международната организация по миграция (7). Въпреки това, поне аз лично при подготовката на този материал, не намерих един ясен, разбираем и реалистичен акт на Европейският съюз или отделните държави - членки по темата. Налице са множеството резолюции, пактове, доклади, двустранни рамкови споразумения с трети държави и други, които теоретично звучат добре, но си остават само пожелания. Все пак говорим за най - висшата ценност, за самия живот. Както каза при едно от обученията ни един от колегите от ФАР, ако посочиш проблема, трябва да се опиташ да дадеш и решение, а въпреки наличието на множество актове, проблемът остава наболял. Обръщам се отново към принципите на Конвенцията, според която следва да е налице цялостна политика и в допълнение към търсенето, целите на цялостната политика трябва да бъдат предотвратяването на изчезванията, изясняване и анализ на предишни изчезвания, подходящо наказване на извършителите и приемане на мерки за защита на жертвите, за да се гарантира, че изчезванията няма да се повтарят. Да, Конвенцията касае друг вид “изчезвания”, но принципът си остава валиден. Надявам се някога да бъде създадена такава цялостна, достъпна и разбираема политика и ние с работата си да ускорим този процес. Следващ принцип, много относим към нашата работа е търсенето да зачита правото на участие. Жертвите, техните законни представители, адвокати или всяко упълномощено от тях лице, и всяко лице, сдружение или организация, които имат законен интерес, имат право да участват в издирването. За правилното провеждане на дейностите по издирване и оказване на подкрепа на семействата на изчезнали лица е необходимо да се осигури систематично консолидиране на съответната информация между заинтересованите лица и полицията. Това е много труден процес, в който в нашия екип участват преводачи и юристи, но реално семействата на изчезналите нямат възможност за пряко участие в процеса, тъй като нямат достъп до територията ни. Те дефакто са лишени от пряко участие в процеса, тъй като то е опосредено от нашите действия. От всички лица, които са се свързвали с нас, само две-три са имали възможност да дойдат на място в България, защото са имали някакъв статут в държава от ЕС. Други принципи са незабавност на издирването, продължителност на издирването - то трябва да продължи, докато не се изясни неговата съдба и/или местонахождението е определено със сигурност, търсенето следва да отчита конкретната уязвимост на мигрантите, ефикасност на издирването, координация в процеса, обединяване на издирването с наказателно разследване, независимост и безпристрастност на разследващите и други. Всички тези принципи наистина показват дълбочината на проблема, многообразието му и е желателно да бъдат следвани.
Ще цитирам още няколко нормативни акта на международно ниво без да се спирам конкретно на тях, тъй като са по - малко относими към работата ни. Следва да споменем Конвенция на ООН по морско право от 1982 г. ("Конвенцията от Монтего Бей") - 1982 United Nations Convention on the Law of the Sea (“the Montego Bay Convention”), която задължава държавите да оказват помощ на всяко лице, което се намира в морето и има опасност да се изгуби, или да пристъпи с цялата възможна бързина към спасяване на бедстващи лица, ако е информиран за нуждата им от помощ; the Revised Minnesota Protocol (2016) и the Istanbul Protocol (2004); Резолюцията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа № 1821 от 2011г. за залавяне и спасяване в морето на лица, търсещи убежище, бежанци и незаконни мигранти; актове на Европейския съюз - Регламент (ЕС) № 656/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за установяване на правила за наблюдението на външните морски граници в контекста на оперативното сътрудничество, координирано от Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите – членки на Европейския съюз; Решение на Съвета от 26 април 2010 г. за допълнение на Кодекса на шенгенските граници (2010/252/ЕС) (Council Decision of 26 April 2010 supplementing the Schengen Borders Code); пакт за миграцията и убежището, предложен от Комисията на 23 септември 2020 г.; докладите на Агенцията на Европейския съюз за основните права; рамки за партньорство между ЕС и трети държави в рамките на европейската програма за миграцията и други. Спирам до тук, тъй като целта ми е да засегна по - приложимите към нашата работа актове. Изложих другите, за да се види какво количество работа е свършена административно, но до какъв реален резултат е довело това. Неясно за мен остава доколко тези действия на административно ниво имат влияние върху конкретния индивид или е свързано по някакъв начин с мигрантите, като група хора, ползватели на тези актове. Въпреки усърдното търсене в Интернет аз не можах да намеря конкретен документ, даващ права на лицата, загубили връзка със свой роднина или близък, да могат да получат достъп или контакт до административните органи, които отговарят за издирването и до територията на държавата. Повечето от тези роднини или близки са от държави, за които съществува визов режим за влизане в ЕС. Има оплаквания за болници, в които моргите са препълнени, но няма реален действащ механизъм за контакт с администрацията, която да съдейства. Да, БЧК помага в подобни случаи на разпознаване, но те нямат нито капацитета, нито правомощията на един административен орган и достъпа до информация. Искам да вметна също, че в съобщение от Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейски икономически и социален комитет и до Комитета на регионите за “Глобалния подход към миграция и мобилност” (8) думите изчезнали лица, издирване, права на роднини и близки не фигурират. Едва в Резолюция на Европейския парламент от 19 май 2021 г. относно защитата на правата на човека и външната политика на ЕС в областта на миграцията (2020/2116(INI)) се отбелязва “с голяма загриженост, че не е възможно да се определи самоличността на по-голямата част от хората, които загиват по време на опита за преминаване през Средиземно море; счита, че е необходимо да се установи координиран европейски подход, за да се гарантират бързи и ефективни процеси за идентифициране, и да се създаде база данни за загиналите по пътя си към ЕС, както и за техните принадлежности и лични вещи, за да се предостави информация на техните семейства и роднини и да се улесни идентифицирането на труповете; призовава ЕС и неговите държави членки за по-добро съгласуване и подобряване на европейските действия, за да се гарантират адекватни и ефективни операции по издирване и спасяване”. Надявам се да съм пропуснал някой акт, който засяга тази тематика и дава права на семействата на изчезналите лица, тъй като не претендирам за изчерпателност на нормативната база.
В международен план има все пак създадена от Интерпол глобална база данни, наименована I-Familia, за идентифициране на изчезнали лица въз основа на международно ДНК съвпадение на родствени връзки (10). В резултат на най-съвременни научни изследвания базата данни има за цел да идентифицира изчезнали лица или неидентифицирани човешки останки, когато не е възможно да се направи пряко сравнение, като вместо това се използват ДНК проби от членове на семейството. Това е сложен процес - още повече, когато се извършва в международен мащаб - и именно тук Интерпол може да играе уникална роля чрез своята глобална мрежа. Този процес е опосреден от съдействието на националните полиции, като не може всяко лице да изпрати ДНК материал за изследване.
Международният комитет на Червения кръст също е разработил програма за издирване на изчезнали лица (11). Именно затова и в разработената ни статия за издирване на изчезнали лица на нашия сайт (13) сме насочили към програмата на БЧК.
СПЕЦИАЛИСТИТЕ ЗА ПРОЦЕСА ПО ИЗДИРВАНЕ
Специалистите в областта посочват, че издирването на изчезнали лица е форма на проследяване и реконструиране в ретроспективен план на тяхното пътуване, за да се определи с известна степен на сигурност или увереност тяхната съдба и местонахождение (12). Особено внимание се обръща на пълнотата на информацията и бързината на предаването й от различните ресурси. Това са основните предпоставки, които водят до положителен резултат и това се потвърждава от практиката ни. В един от случаите ни с нас се свърза брат на мигрант, починал по пътя в България. Той бе получил информацията от трафикант с точно местоположение. Незабавно предадохме тази информация, като се свързахме с Главна дирекция “Гранична полиция” и тялото бе намерено и предадено на заинтересованото лице. Но, в много от случаите, роднините или близките нямат ясна представа за стъпките, които трябва да следват. Езиковата и визовата бариера допълнително затрудняват тяхното търсене. Затова създадохме на нашия сайт специална статия за възможност за бързо и разбираемо реагиране от страна на пострадалите (13). В разработките по материята се обръща отново основно внимание на семействата/роднините на изчезналите лица и възможността им да бъдат адекватно включени в процеса на издирване, да бъдат редовно информирани за развитието на ситуацията и взетите решения и да се зачита правото им да вземат информирани решения. Друг фактор, който оказва влияние е дали разследванията се провеждат в рамките на вътрешно (национално) или международно разследване, тъй като то може да включва различни правителствени и неправителствени органи. Тази ситуация е очевидна за случаите от нашата практика, където при локализирането и идентифицирането на изчезнали мигранти е необходимо не само да се приложи национална система за разследване, но и задължително да се разработят междудържавни координационни механизми. Тук резонно възниква въпросът има ли създадени такива между България и Гърция, от една страна, и Турция, от друга, в процеса по издирване. От нашата южна съседка идва основната вълна от миграция. Налично е споразумение между ЕС и Турция по отношение на миграцията, но дали то има клаузи по издирване и разследване на изчезнали лица. Имали сме случаи на търсене на изчезнали лица на територията на България, които в последствие се указват върнати обратно на територия на Турция и открити там. Това доказва нуждата от координирани действия на органите на двете държави.
В криминалистиката изрично се посочва, че издирването е мултидисциплинарен, обективен, интегриран, холистичен, изчерпателен, координиран от различни агенции процес. Иска ми се да вярвам, че и по нашите сигнали тези прилагателни са включени и се разглеждат в цялостния контекст на миграцията, а не просто като един конкретен случай, индивидуален, без връзка с останалите. Държавната агенция за бежанците, Държавна агенция Национална сигурност, Министерство на външните работи и посолствата ни в Турция са част от органите, които потенциално могат да съдействат и улесняват процеса.
Реалността говори, че законните задължения за издирване не налагат задължителното откриване на лицето или тялото. И законът, и практиката на съдилищата, налагат да бъдат извършени всички необходими и възможни действия, но не може да бъде гарантиран резултат. Издирването е процес, а не резултат. Много е важно за доброто развитие на процеса по издирване на изчезнали лица да бъде възстановена възможно най - много информация в ретроспективен план. Затова е добре при разпитите си с роднините да извлечем максимално подробна информация за лицето преди момента на изчезване. Това е труден и емоционален момент, но важен за крайния изход.
Традиционно при издирването се използва терминът antemortem (преди смъртта) за обозначаване на цялата информация, свързана с изчезналото лице, и терминът postmortem за обозначаване на цялата информация, свързана с неидентифицирани човешки останки. Самият термин “antemortem” съдържа негативно звучене противно на първия от цитираните основните принципи при издирването на изчезнали лица: “Издирването трябва да се извърши с презумпцията, че изчезналото лице е живо, независимо от обстоятелствата на изчезването”. При контактите с пострадалите е задължително да се запази позитивизма и да се опитаме да им дадем надежда. Не всички изчезнали лица са мъртви, поради което правилно някои специалисти критикуват употребата на този термин. Той не е подходящ и обикновено е болезнен, дори обиден за роднините.
Стигайки до темата за източниците на информация, вида, наличността и достъпа до тях, следва да се посочи, че те зависят от контекста, в който са се случили събитията, и от правомощията за достъп до тази информация. През последните години защитата на личната информация и обработването й стана по-важна, като по този начин се изисква обосновка за предоставянето ѝ на всяка искаща страна. Потенциалните източници на информация са оскъдни още повече, че в контекста на миграцията страхът от риск от съдебно преследване или лишаване от свобода на изчезналото лице може да попречи на роднините да се свържат с органите. Това се отнася и за лицата, които са били в група с изчезналото лице. Те избягват да споделят информация. Всички официални или надеждни документи за самоличност на изчезналото лице: национална лична карта, паспорт, шофьорска книжка, удостоверение за раждане, карта за достъп до трудово правоотношение, и т.н. могат и следва да бъдат предоставени за ползвани в процеса. Актуални снимки, описание на лицето - биологичен профил (който включва пол, възраст, ръст), специфични навици и поведение, етническа принадлежност, отличителни физически белези (специфични белези, цвят на лицето, морфологични особености и др.), физическа активност, медицинска история и стоматологични карти и всяка друга информация би могла да допринесе за по - бързото решаване на случая. От значение е и социалния, професионален, академичен и политически живот, участие в асоциации, отношения с други потенциални свидетели, изчезнали, починали, развлекателни и спортни дейности и др. Днес почти всяко лице притежава профил в социални медии, като информацията съдържаща се там може да допринесе за разбирането и дейности на изчезналото лице. Следва да има също така ясна система на управление на доказателствата, като поради полов, религиозен или друг принцип част от доказателства или информацията е добре да не се споделя със семейството.
Животът е движение и затова е много важно процесът по издирване да се разглежда в перспективата на мобилността, както по отношение на пространството и времето, така и във връзка с промените в статута на издирваните лица. Поради това ключова информация би могла да се съдържа в здравни заведения, центрове за задържане, бежански лагери, центрове за осиновяване, мрежи за трафик на хора, маршрути за нелегална имиграция, гранични или имиграционни служби и т.н.
Интересно е да се посочи, че в съвременния свят и развитието на науката дисциплини като физика, математика, геология и инженерство са много полезни като инструменти за анализ на информацията и могат да се използват за генериране на линии на разследване и доказателства, например за установяване на връзки между изчезнали лица, връзка между центрове за задържане, места за бежанци и т.н.), карти на горещи точки (ключови точки в миграционните маршрути). Математическите модели дават възможност за прогнозиране или приоритизиране. Целта е не само да се постигне идентификация, а по-скоро навременна такава, която да намали излагането на изчезналото лице на риск от увреждане, като същевременно осигури бързото му завръщане или комуникация със семейство, за да се намалят страданията и несигурността им. В много държави вече са въведени камери, които разпознават характерните лицеви черти и съответно идентифицират лицата. За благородни цели като издирването на изчезнало лице намирам, че това може да бъде ползвано.
От практиката на ФАР
В резолюция на ЕП /цитирана по - горе/ изрично се посочва и признава предвид разпоредбите на чл. 79 и 80 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и чл. 98 от Конвенцията на Обединените нации по морско право, че “контрабандата и трафика не трябва да се използва за криминализиране на мигрантите, нито на онези, които им помагат”. Започвам с този цитат от нормативната база, защото нашата работа е деликатна. Ние следва по най - бързия начин да предадем информацията, която получаваме от нашите доверители до полицията, без обаче да попаднем в радара на “заподозрени за трафик на мигранти”, тъй като миграцията е един от най - доходоносните занятия на престъпния свят днес. Да, ние имаме право да бъдем тук и да помагаме, но всички сме наясно с определени настроения и пречки в работата ни. Когато за първи път се срещнах при консултация с лице, което издирваше свой роднина започнах да търся какво следва да се направи, какво вече е правено по подобни случаи и мога да ползвам. И в онзи момент, и в този момент, аз съзнавам липсата на реална и ясна цялостна държавна политика, на прозрачност при подаване на сигнали и разследването. За никого не е тайна, че в момента мнозинството от лицата, търсещи международна закрила, са дошли в страната ни чрез нелегален трафик на хора. Но, това не отнема уязвимостта им, а напротив, това я засилва, защото те са доходоносния източник на пари. Поради това, разследването и издирването на изчезнали лица следва да бъде извършвано комплексно и внимателно. Имаме случаи от практиката, когато лица - мигранти, пътуващи с изчезналото лице уведомяват роднините или близките за причините за отделянето му от групата - болест, умора, изтощение, желание да се предаде на властите и други. Но, в повечето случаи няма никаква информация за начина на изчезване на лицето. И това се дължи най - вече на страха, че ако споделят определена информация лицата ще попаднат в хватката на полицейския апарат. Това важи и за роднините. В мнозинството от случаите те ни сезират след седмици на загубен контакт с изчезналото лице, но това затруднява издирването. Обстоятелството, че повечето, а може би и всички мигранти избягват какъвто и да е досег с полицията и изнасяне на информация за трафикантите, пътищата, по които минават и лицата, които не достигат до крайната си цел, още повече усложнява процеса на издирване. За правилното провеждане на дейностите по издирване и оказване на подкрепа на семействата на изчезнали лица е необходимо да се осигури систематично консолидиране на съответната информация между заинтересованите лица и полицията. И това може да стане само с информираност и доверие. Ние печелим доверието на нашите бенефициенти, но това не е достатъчно, тъй като ние нямаме капацитета и правомощията на държавния апарат за издирване. Това е много труден процес. Както вече няколко пъти посочих основна пречка е и невъзможността на семействата на изчезналите да участват реално в процеса. Консултациите с тях се осъществяват онлайн, често при незадоволителна мобилна връзка. Започва една размяна на документи, въпроси и отговори във времето благодарение на преводачите, но това допълнително удължава процеса, което от своя страна намаля възможността за бързо и своевременно сезиране на компетентните органи. От всички лица, които са се свързвали с нас, само две-три са имали възможност да дойдат на място в България. Понякога самите разследващи органи допълнително го формализират. Наш колега е чакал с часове, за да предаде в оригинал изпратени молби за издирване и му е отказвано приемането им с обяснения за липса на подсъдност на конкретното поделение и други подобни. Разбира се поведението на един служител не може да бъде критерий за работата на една цяла система и аз не съм имал усещането в работата си с разследващите за неглижиране на проблема, но непълната информация, утежнена от липсата на механизми за предаване и координация между правителствени и неправителствени организации или дори различни отдели на вътрешноинституционално равнище, възпрепятства процеса на анализ й и съответно на бързината на обработването й и реакцията. Следва като критика да добавя също така, че въпреки създадената от Интерпол глобална база данни, наименована I-Familia, за идентифициране на изчезнали лица въз основа на международно ДНК съвпадение на родствени връзки, до момента от полицията не са поискали представяне на образец за ДНК по никой от подадените сигнали за евентуалното му изпращане към Интерпол.
Наред с посочените вече трудности, допълнителни такива са мъглявината, в която е обвит целият процес по миграция, задължаването на мигрантите от страна на трафикантите да не държат в себе си лични документи, фактът, че голяма част от тях преминават само транзит през страната ни, възможните многобройни вариации в изписванията и транслитерацията на имената им от арабски, фарси или други езици на български и съответно проверка в различните институции. Получавали сме отговори от полицията, че за лице с посочените имена няма информация в базата данни. В разговори със служители от полицията и при анализ на получената информация с колеги във ФАР сме разисквали проблема при транслитерацията на имената. Опитвали сме в сигналите да дадем максималния брой вариации на имената, за да се провери в базата данни. За съжаление ние не контактуваме с едно конкретно лице, което да обобщава изпратената информация, и с което да “изглаждаме” процеса на предаването й. Самите резултати, които получаваме, идват от различни райони и звена на полицията, което според мен затруднява изграждането на единна база данни по аналогични случаи, което би спомогнало при събирането на информация и разрешаването им. Все пак те всички са следствие на миграцията. В отговорите, които получаваме, не се описват извършваните оперативно - издирвателни работи. Единното обработване и разглеждане на случаите би могло да улесни и ускори този процес. Видяхме по - горе, че в процеса на издирване могат да се ползват различни звена от науката, да бъдат създадени компютърни алгоритми и обединяването на казусите да доведе до по - добри резултати. България не е огромна държава, границата ни с Турция - също, каналите, навиците, маршрутите още по - малко.
Трудностите са много, но както няколко пъти посочих, винаги следва да мислим позитивно. Имаме и положителни резултати - намерени лица - задържани, върнати обратно в Турция, а понякога за съжаление и починали. За постигане на още по - добри резултат е необходима ефективната, специализирана и адаптирана система за управление на тези сигнали и минимизиране на формалностите, тъй като на всички участници в процеса е ясно, че семействата на изчезналите не живеят в страната ни, не говорят езика ни, не познават системата ни, а целият процес по трафик на мигранти се управлява от криминални лица. Обективно няма как да се предоставя обилна информация при тези дадености и колкото по - бързо тя бъде трансферирана до компетентните органи, толкова е по - голяма вероятността за някакво положително развитие. Във всички разработки за издирване на изчезнали лица се подчертава важността за предоставянето на бърза, точна и навременна информация, за да може да се постигне положителен резултат. Това се потвърждава и от нашия опит, като в един от случаите, роднина на лице бе получило координати от трафикант за мястото, на което лицето се е отделило от групата, то незабавно се свърза с нас и в следствие на бързото предаване на информация до гранична полиция, тялото бе намерено. От една страна очакванията на семействата са огромни. От друга страна информацията и капацитетът на разследващите не винаги могат да отговорят на тези очаквания. В много държави се използват камери за разпознаване на лица. Такива камери все пак биха могли да бъдат използвани в болници, морги за разпознаване на лица и съпоставянето им с изпратени от роднини или близки снимки. Ето защо е необходимо да се преразгледат традиционните понятия, да се въведат нови и да се разшири наличната информация за процеса на издирване, за да се включат по-добре разследването и идентифицирането на изчезналите.
Извод
Несигурността относно местонахождението и съдбата на изчезнал роднина може да има пряко въздействие върху всички членове на семейството, а в някои случаи и върху цяла общност. Повечето семейства ще продължат да издирват своя близък, докато не проучат всички възможности и докато не получат достоверна и надеждна информация за неговото местонахождение и/или съдба. Най - добрата превенцията винаги е била информираността. Добре е лицата, които поемат тези рискове за миграция да са наясно с това, което би могло да ги срещне. На следващо място, това е доверието. Необходимо е да се работи върху изграждане на доверие между административните органи и мигрантите и техните семейства. Колкото по - информирано, отворено и прозрачно е едно съдействие, толкова по - голямо е доверието. Всички, които работят в сферата на бежанското право, знаят, че тази група от хора са много уязвими и поради това често попадат в ръцете на недобросъвестни хора и биват експлоатирани, най - вече финансово, но и не само. От трафикантите, които им обещават райски места, до администратори и псевдо “медиатори”, които улесняват “интеграцията” им. Затова ние винаги съветваме клиентите си да не се доверяват необмислено, особено за неща, които изглеждат прекалено добри и лесни. Но, и поради това, трябва много да се работи върху изграждане и запазване на процеса на взаимно доверие. Толерантността е взаимен процес. Надявам се всички страни да следват този процес търпеливо и с разбиране. Ние ще продължим да доставяме добри услуги и да се стремим да се развиваме професионално. Животът е многообразен и никой няма гаранция за това, което ще се случи утре. Затова всеки от нас трябва да запази капка човечност и смиреност в себе си. Нека да оценяме хората, които са около нас, защото много хора, вече не могат да го сторят.
Благодаря на Валерия и екипа на ФАР, които ме приеха приятелски и създават една плодотворна професионална среда за работа и развитие!
2. https://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-218457
3. https://hudoc.echr.coe.int/fre?i=001-58257
4. https://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-145577
7. https://missingmigrants.iom.int/data
8. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/en/ALL/?uri=celex%3A52011DC0743
9. https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/TA-9-2021-0242_BG.html
10. https://www.interpol.int/How-we-work/Forensics/I-Familia
11.https://www.icrc.org/en/war-and-law/protected-persons/missing-persons
12. https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S2589871X21000243
13. https://www.migrantlife.bg/bg/articles/izdirvane-na-blizyk/
- Log in to post comments