Мечта за по-нормален живот

Това е историята на едно младо палестинско момче от ивицата Газа. Той извървява дълъг път, за да стигне до България, носейки със себе си единствено надеждата и вярата, че и той може да заживее някога нормален живот.

Неговата история, за разлика от тази на много други палестинци в неговото положение, има щастлива развръзка. Макар и да преминава през множество изпитания, затворени врати, няколкократни премествания от центровете за задържане на нелегални имигранти в регистрационно-приемателни центрове за търсещи закрила на Държавната агенция за бежанците, в крайна сметка, след двугодишно чакане, през 2021 г. успява да получи международна закрила и за него животът тепърва започва. Както се казва, с постоянство, упоритост и вяра всичко се постига… дори и невъзможното!

Ще използваме измисленото име Хасан по негова молба, за да запазим анонимността му. Запознайте се с него!

От къде си ? От колко време си в България?

Хасан: Казвам се Хасан и съм от Палестина, от ивицата Газа. В Газа животът е много труден особено след преврата през 2007 г., когато организацията Хамас пое контрола над територията. Икономиката в Газа е на нула и откакто сме под блокада нямаме нормален достъп до неща като ток или вода. Освен конфликта с Израел, има и вътрешна война между отделните фракции в Ивицата Газа и това е неблагоприятно за хората там.

Какви са причините да напуснеш Газа?

Хасан: Самият аз съм бежанец в ивицата Газа. Напуснах дома си поради сериозни заплахи, както за моя живот и безопасност, така и за тази на семейството ми в Газа, тъй като имаме семейни проблеми и сме възприемани като противници на „Хамас“. Срещу „Хамас“, никой не може да ни защити там. Вярно е, че семейството ми получаваше помощи за храна, медицинска помощ и образование от Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA), към която имаме регистрация като палестински бежанци. Тази Агенция обаче не може да ме предпази от Хамас. От няколко години има спад в помощите за нуждаещите се хора, предоставяни от Агенцията, който започна още докато бях в Газа. UNRWA има сериозни финансови проблеми.

Можеш ли да се върнеш в Газа?

Нямам избор да се върна в Газа. Ако го направя, има три възможни сценария - да ме убият, да ме арестуват или да ме оставят инвалид за цял живот. В никакъв случай не мога да се върна и няма как да се защитя.

С какви предизвикателства се сблъска в България?

В България съм вече 3 години. В началото ме затвориха в центъра за задържане в Бусманци. Там нямаше медицинска грижа. Само в много спешни случаи и ако протестираш е възможно да стигнеш до изолатора…Подадох молба за закрила още в самото начало. Едва след 4 месеца ме освободиха от Бусманци и ме преместиха в отворен център на агенцията за бежанците в София. Молбата ми за съжаление беше отхвърлена. Аз обжалвах пред съда, но и от там получих отказ и пак се озовах на стартовата линия.

Тъй като имах нови доказателства, подадох нова молба за закрила с помощта на Фондация за достъп до права – ФАР и адв. Валерия Иларева.

Въпреки подадената молба, аз отново се озовах в Бусманци през 2020г. Заради пандемията и големия брой заразени с COVID-19 в центъра, ме преместиха в другия център за задържане в Любимец до турската граница. Четири месеца бях задържан докато най-накрая, след поредната борба в съда и съдебно решение в моя полза, молбата ми за закрила беше допусната за разглеждане. Така през септември ме преместиха в открития център на ДАБ  в гр. Харманли. Там се погрижиха за мен и  не мога да се оплача. Получих медицинска грижа след боледуване от треска и проблеми с белите дробове[1].

Какъв е животът ти в България?

Сега работя във фирма за електрически устройства и скоро ще се преместя в населеното място, където се намира работата ми. В България се чувствам в безопасност и искам да остана тук. Любимото ми място е НДК. Ходя често там с приятели. Имам малко приятели, но се чувствам спокоен с тях. 

Българите сте добри хора, но понякога, когато слушам разговор между българи,  мисля че има проблем и че се карат за нещо, тъй като си говорите на висок тон. Но свикнах вече (смее се).

Така завърши интервюто с Хасан, като в нас остана надеждата, че животът все пак ще му се усмихне някога и на него.

Само ден след интервюто, той получи дългоочакваната новина, че получава хуманитарен статут. Той е дошъл тук,в страната ни, заради стремежа си за по-нормален живот... Живот без страх, без бомби, без война. Живот, в който има разбиране към другия, любов и закрила!

Тази статия е изготвена от Фондация  за достъп до права-ФАР по проект, финансиран от Европейската мрежа за лица без гражданство. Целта на проекта е да изследва положението на палестинските бежанци от ивицата Газа и Западния бряг, намиращи се в България и приложението на член 1D от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. спрямо тях.

За повече информация вижте и нашият доклад по темата.