Палестинецът, влюбен в София

Един късен понеделнишки следобед се срещнахме в офиса на ФАР с Монир[1]. Той е палестински бежанец, изминал дългия път от Ивицата Газа до България в търсене на спасение. Срещата ни с него се случва малко след тежките бомбардировки, които се развиха между Газа и Израел през май 2021г. Ето и какво ни разказа той…

Монир, разкажи ни малко за себе си. Откъде си? От колко време си в България?

Монир: В България съм от 2012г., близо 9 години. Напуснах Газа тогава и повече не съм се връщал. Не можех да се върна. Семейството ми още е там – майка ми, баща ми, братя и сестри. Те там са женени.

Защо дойде точно в България?

Монир: Държавата е много красива! Хората са добри. Животът в България е близък до този на палестинците. Българите и палестинците си приличат.

По какво според теб си приличаме?

Монир: Приликата е, че и в България и в Газа хората са образовани и са много добри. Няма расизъм. Когато си говоря с българи, много ми се радват като им кажа, че съм от Газа.

Какъв беше животът ти в Ивицата Газа? Защо напусна страната си?

Монир: Преди „Хамас“ да спечелят изборите в Газа беше добре. Поне имаше ток и вода. След като „Хамас“ дойдоха на власт 2007г. и настъпи блокадата от страна на Израел нещата се промениха към лошо – започна ограничаването на елементарни неща като ток и вода, лекарства, нямаше работа. Всеки искаше да излезе и да се спаси. Вътрешната борба между „Фатах“ и „Хамас“ още повече утежнява ситуацията. Колкото и да обичам родината си, трябваше да се махна, ако исках да живея нормално. Аз не подкрепям ‚Хамас“ и поради това бях преследван в Газа.

Възможно ли е сега да се върнеш изобщо в Газа?

Монир: Липсва ми родината, но не мога да се върна там. В Газа не може да се живее нормално. Там няма работа, няма надежда, няма бъдеще. Няма и летище, нито пристанище, откъдето да се влезе. Палестинец като мен единствено през Египет може да се опита да влезе, но и там границата рядко е отворена и е много трудно. Освен това аз имам и проблеми с „Хамас“, защото като вече казах не им симпатизирам и няма как да се върна безопасно там. Още на границата ще ме заловят и после не се знае какво ще ми се случи.

Знаеш ли какво е Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток или накратко UNRWA? Ползвал ли си се от помощта на UNRWA?

Монир: Имам регистрация към UNRWA. Семейството ми са палестински бежанци от 1948г., идващи от село, което сега е под властта на Израел. Селото е обезлюдено по време на арабско-израелската война през 1948 г. Така, ние самите станахме бежанци в Газа. От самото ни раждане, нас - палестинските бежанците, ни регистрират в UNRWA. Аз съм роден благодарение на UNRWA. С помощ от Агенцията, майка ми е имала достъп до родилно отделение, а след това са ѝ давали мляко, с което да ме храни. Аз самият после учих в училище на UNRWA.

Ако се върнеш в Газа UNRWA могат ли пак да ти помогнат?

Монир: Срещу „Хамас“ не могат да ми помогнат. Що се отнася до друг тип помощ като храна и лекарства, Агенцията и до сега се опитва да помагат на хората там, но вече е много трудно. Преди 16 години беше добре, но сега ако някой се върне в Газа трудно да получи помощ от UNRWA. Семейството ми още е там и получават храна – брашно и олио, от UNRWA само веднъж на 4 или 6 месеца и понякога спешна медицинска помощ, но толкова. Аз, когато мога, се опитвам да им пращам пари, за да могат да си купуват храна. Откакто съм дошъл не съм спирал да работя, за да мога да им пращам и на тях средства, за да оцеляват. Даже в началото, в продължение на 2 години,  не съм излизал нито един ден в отпуск.  

…… Знаеш ли, много хубав народ са палестинците в Газа, но е народ, разрушен от войни и от случващото се там. Последната война съвсем утежни нещата и чувам, че хората търсят храна по улиците. След бомбардировките през май месец 2021г. не оставиха нито една висока сграда в Газа, а в една такава сграда живеят например минимум по 80 семейства. Сега през май една от бомбите падна в близост до къщата на семейството ми. Така част от къщата ни се срути и сега е закърпена някак си с найлони. Родителите ми казват, че за тях вече е късно да ходят някъде другаде и ако ще умират, ще умират заедно, там, в нашата къща.  Те се радват , че аз не съм в Газа сега, че ако с тях, не дай си боже, се случи нещо, поне има кой да носи и запази семейното име…

През какви трудности си преминал в България?

Монир: Единствената ми трудност е, че не мога да легализирам престоя си в България, а съм тук вече от 2012г. насам. Вкъщи имам цял гардероб с документи от процедурите, през които съм минал, в опит да уредя статута си. Пет пъти кандидатствах за международна закрила. Петото ми производство все още тече. Този път основанието ми да кандидатствам беше това, че съм признат за бежанец от UNRWA, но не мога да се ползвам от помощта на Агенцията. Както вече обясних, аз, първо, няма как изобщо да се върна безопасно до Газа, за да се ползвам от помощта на UNRWA, освен това и UNRWA в момента изпитва финансови затруднения да предоставя помощ на нарастващия брой нуждаещи се палестинци в Газа. Държавната агенция за бежанците (ДАБ) пак ми отказа. Обжалвах този отказ чрез моя адвокат от ФАР в съда. Пак чакам и се надявам да видя какво ще стане и ще се реши ли най- накрая моят проблем….

Кандидатствах и за статут на лице без гражданство. Ние палестинците все още нямаме собствена държава и сме лица без гражданство. От Дирекция „Миграция“, която разглежда заявлението ми за лице без гражданство, обаче ми отказаха, защото не съм бил без гражданство, а гражданин на Палестина.

Какъв е животът ти в България? Искаш ли да останеш тук?

Монир: Откакто съм дошъл гледам да работя. Най-важното за мен е работата. Когато работя имам самочувствие и помагам на семейството си и им пращам пари. Винаги, когато остана без работа, се намира кой да ми подаде ръка и да ми даде работа. От българите лошо не съм видял. Аз много обичам България и особено София. Влюбих се в нея, а нали знаеш,  като си влюбен, искаш да останеш и не можеш да си тръгнеш току-така. На сестра ми ѝ се роди момиченце и по мое настояване я кръстиха София!

Каква е твоята мечта?

Монир: По занаят съм готвач и по-точно готвач на арабска кухня и сладкиши. Много съм добър. Когато бях в Газа, майка ми ме научих да готвя. Там жените това правят. Аз имах голямо желание да се науча, а като имаш желание всичко е възможно. Тук в България сега станах специалист по правене на дюнери. Ако имам лична карта и документ ще си отворя собствен бизнес, ще работя за себе си и ще готвя каквото аз искам. Много хубави арабски сладки правя като например, халауе бжибен, арабски тулумби, баклава! И на вас ще направя!

Благодаря ти, Монир!

Във ФАР ще продължаваме да подкрепяме Монир, за да може да легализира статута си и да получи статут на бежанец по член 1D oт Конвенцията за бежанците от 1951г. Помощта, която той някога е получавал от Агенцията на ООН за подпомагане и работа за палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA), е преустановена в неговия случай и той има право автоматично да се ползват от закрилата на Конвенцията за статута на бежанците от 1951г.  

Тази статия е изготвена от Фондация  за достъп до права-ФАР по проект, финансиран от Европейската мрежа за лица без гражданство. Целта на този проект е да изследва положението на палестинските бежанци от ивицата Газа и Западния бряг, намиращи се в България и приложението на член 1D от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. спрямо тях. В рамките на проекта, ФАР ще представи 5 различни истории на палестински бежанци.

За повече информация вижте и нашият доклад по темата: 

https://farbg.eu/bg/publications/palestinian_refugees_article_1D