Днес разговаряме с Калоян Стоянов - един от адвокатите на Фондация за достъп до права - ФАР. Защо точно бежанското право е област, която най-много резонира с житейските му принципи и каква е неговата битка, научете в това интервю!
Ани: Здравей, Калояне, много се радвам, че прие поканата! Знам, че имаш изключително богат опит в бежанското право. Какво за теб е то?
Калоян: Бежанското право е сфера, в която аз намерих себе си и реших да се развивам професионално, като юрист, а в последствие и като адвокат. Тя е най-близка до това, което ме удовлетворява в професионален план.
Ани: Какво най-много ти харесва в нея?
Калоян: Материята е много интересна и динамична. Позволява ми да имам пряк контакт с хората. Общуването с тях е изключително ценно за мен: научавам безброй неща за страните им на произход и живота в тях, за проблемите, с които се сблъскват тамошните общности. По един или друг начин, техните истории стават част от моите преживявания, а самите бенефициенти възприемам, като познати и близки за мен хора. Всеки случай изключително много ме ангажира, защото трябва да бъде разгледан строго индивидуално и да се вникне в същността на проблема. Аз се старая да направя всичко възможно, за да помогна на човека, който е потърсил помощ. Искам той да успее да получи това, за което толкова силно се бори и толкова много желае, за което дори е рискувал и живота си.
Ани: Обаче, всички знаем, че бежанските истории в повечето случаи са много тежки, а ти, като адвокат, си длъжен да си запознат с нея до най-дребните детайли. Как успяваш да преодолееш тази “тежест на бежанската история”?
Калоян: Наистина често се претоварвам. Аз имам принцип: когато едно дело не е приключило успешно, тоест така, както ми се иска, то не е приключило (поне за мен). Дълго време след като изляза от съдебната зала си мисля и анализирам, как бих могъл да намеря пътя, за да се стигне до желания от нас резултат. За мой късмет бежанското право ми предоставя именно тази възможност.
Ани: Как се разтоварваш?
Калоян: Имам изключително много различни интереси и хобита. Старая се да ги практикувам, въпреки че понякога имам много натоварен график. Обичам да карам колело вечерно време, през зимата карам ски. Обичам също така и моторните спортове, но най-голямото ми хоби си остава риболовът, защото аз съм израснал край реката.
Ани: Как и защо се насочи към бежанското право?
Калоян: Първоначално, като адвокат, много ми се искаше да имам процесуален опит. Аз винаги съм смятал, че един истински юрист е този, който влиза в съдебна зала и владее процеса. Знаех, че в Държавната агенция за бежанците-ДАБ водят много съдебни дела и това беше основната причина да отида да работя там. Така станах юрисконсулт в Държавната агенция за бежанците (ДАБ).
Имах късмета да работя в изключително добър екип от юристи и ръководители, които бяха много опитни. Моите колеги буквално ме запалиха по бежанското право. В един момент поех процесуалното представителство на почти всичките дела за международна закрила в Агенцията. Натрупах огромен опит, който много ми помага и до днес.
Ани: Кое за теб е най-емблематичното дело?
Калоян: През годините съм имал много интересни дела. За мой късмет, повечето съм ги спечелил. Едно от най-емблематичните дела, които водя в момента във ФАР е за лице, което вече над 27 години се намира в България, без да има уреден статут на пребиваване и без да има гарантирани дори минимални човешки права. Той, фактически е един затворник в страната и дори не може да я напусне ако пожелае това. Имал е много производства за международна закрила, за съжаление всичките са били неуспешни. Помня, когато по време на срещата ни му казах, че, според мен, има шанс да спечелим делото му. Спомням си как ме погледна, нямаше никаква надежда в очите му. Най-вероятно за 27 години толкова пъти го е чувал. Делото му протече доста трудно, но в крайна сметка, съдът изпрати преюдициално запитване до Съда в Люксембург. Струва си да се замислиш: на този човек повече от половината му живот е преминал в България, а той реално няма никакви права, до кога ли това ще продължава.
Ани: А как научи за ФАР?
Калоян: Първоначално се запознах с адв. Валерия Иларева. Това стана съвсем в началото на моя досег с бежанското право, по време на едно дело, в което аз предствлявах ДАБ. Адв. Иларева наскоро беше спечелила едно друго дело и нейното име така се “завъртя” в Агенцията. Колегите много го обсъждаха и аз разбрах, че адв. Иларева е едно от най-сериозните имена в бежанското право, с което аз мога да се срещна в съдебна зала. Тогава, преди самото дело, реших да отида и да се запозная с нея. Не знам, дали тя си спомня това.
Ани: Защо и кога реши да се присъединиш към ФАР?
Калоян: Когато станах адвокат, скрито се надявах и вярвах, че някоя от организациите, които работят в сферата на бежанското право, ще ме поканят с оглед на моя опит и експертиза. С ФАР ни обедини един общ случай, в който аз представлявах момче от Украйна, който нямаше навършени 18 години, предстоеше да завърши своето средно образование и имаше риск да бъде мобилизиран във военно време.
Срещнах се с него и с неговата майка, войната в Украйна тъкмо беше започнала и разбрах, че за това момче трябва да “извадим” такъв тип статут и закрила, който ще му позволи да остане в България, където няма опасност за живота му.
Обаче, със своята заповед ДАБ преустанови всички производства за международна закрила за украинските бежанци. Това ме мотивира да обжалвам тази заповед, която важеше за всички украинци в България. Адв. Валерия Иларева беше единственият човек, който категорично ме подкрепи в това и започнахме заедно да работим и да подготвяме делото. Впоследствие, след едно от обученията, които ФАР традиционно провеждат, Валерия ме покани да се присъединя към екипа. Смятам, че това е нещо уникално и е най-големият ми професионален успех досега.
Ани: Какво най-много ти харесва във ФАР?
Калоян: Много неща ми харесват. ФАР успя да изгради една завидна организация, имайки предвид, колко голям е екипът ни и с колко различни неща се занимаваме. Започвайки работата във ФАР, разбрах, че съм на правилния път, където винаги получавам подкрепа от по-опитните адвокати, като Валерия Иларева, Магдалена Митева и Валери Петков. Каквито и въпроси да имам, те откликват и ми помагат със съвети, препоръки. Тази взаимопомощ е нещо уникално и изключително важно.
Ани: Както знаеш, ФАР тази година става на 10. Какво би пожелал на Фондацията?
Калоян: Нека този пламък и устрем никога да не угасва и ФАР да продължава да свети в българското право.
- Log in to post comments