Днес разговаряме с Олга Колот - експерт по програми и проекти във ФАР. Олга идва в България след началото на войната в Украйна и веднага започва активно да помага на украинските бежанци. Тя е и сред служителите, работещи на горещата ни телефонна линия.
Олга и съпругът й станаха част от ФАР преди няколко месеца. Как работата във ФАР им дава сили и защо отдават силите си за да помагат на другите - прочетете в това интервю!
Винаги крайъгълният прицип на живота ни е бил да помагаме на другите. На колкото повече хора помогнеш, толкова по-добре се чустваш. За нас работата във ФАР не е прегаряне, а, напротив - нещо, което ни дава сили, защото продължаваме да сме полезни.
Ани: Здравей, Олга! Благодаря ти, че прие поканата. Днес ти си „Лицето на ФАР”. Заедно със съпруга си и сина ви идвате в България в началото на войната в Украйна. От септември месец си част от екипа на ФАР. Как се чувстваш тук?
Олга: Прекрасно! Когато аз и съпругът ми дойдохме в България, веднага започнахме да помагаме на хората, останали в Украйна. Организирахме евакуациите на деца и възрастни от горещите точки, доставяхме хуманитарна помощ в родния ни град Николаев. Често дори давахме собствени средства за тези цели. Още тогава ми се струваше, че колкото повече помогна, толкова по-добре.
Ани: Какво е ФАР за вас?
Олга: За нас ФАР стана не просто глътка свеж въздух, а една ръка, която ни подадоха. Фондацията ни даде реален шанс да сме полезни в правната сфера.
Като част от екипа на ФАР, пак продължаваме да помагаме, но вече е системно. Преди това хаотично сме се хващали за всяка възможност да помогнем и сме се разпръсквали навсякъде.
Присъединяването към ФАР ни позволи да започнем да работим в правилната посока.
Ани: Какво най-много ви харесва?
Олга: Във ФАР се занимаваме с бежанско и миграционно право. Според мен, това е една от най-трудните материи, защото често помагаме на хора, намиращи се в крайно тежки ситуации.
В същото време, екипът ни е толкова интелигентен и висококвалифициран, че ни позволява да работим в среда на истински професионалисти, което за нас има голямо значение.
Ани: Ти и Олег работите с ваши сънародници - също жертви на военната агресия. Очевидно се сблъсквате с различни и понякога много тежки съдби. Как успявате да не прегорите?
Олга: Имаме доста житейски опит, а и никога не сме живеели за себе си. Винаги крайъгълният прицип на живота ни е бил да помагаме на другите. На колкото повече хора помогнеш, толкова по-добре се чустваш. За нас работата във ФАР не е прегаряне, а, напротив - нещо, което ни дава сили, защото продължаваме да сме полезни.
Ани: България за теб не е чужда държава. Ти си етническа българка и, доколкото знам, дори си учила в България. България тогава и сега: има ли промени и какви са те?
Олга: Аз съм една от първите студентки, приети по ПМС 103. Много време е минало от тогава. Но няма да съм особено оригинална, казвайки, че приемането на България в ЕС е огромна крачка напред. Днес тази държава има всички възможности, шансове и перспективи за развитие.
Отворените граници и свободата на движение позволиха на българите да пътуват, да учат в чужбина, за да поемат опит от другите държави, и да се връщат.
Ани: Ти си завършила българска филология в България?
Олга: Да, но не съвсем. Първоначално учих в Художествената академия. За съжаление, по семейни причини ми се наложи да се върна в Украйна. Когато се прибрах, в нашия университет в гр. Николаев откриха катедра „Славянска филология”. Аз бях поканена да преподавам български език, като за начало. „Като за начало” продължава вече 23 години.
Съвсем наскоро придобих докторска степен по „Българска филология” в Софийския университет.
Ани: През призмата на личния ти опит, дали е лесно да се интегрираш в България?
Олга: Преди, когато приятелите или познатите ми ме питаха в коя държава е по-добре да емигрират, аз винаги ги уговарях да идват в България. Разбирах, че ще им е по-лесно: и по отношение на езика, и по отношение на манталитета и възприятието на живота.
Макар че в дадения момент нагласите към украинските бежанци са различни, все пак смятам, че България е най-подходящата и най-близката държава за нас.
Важно е да се отбележи, че вече се намираме в най-важната фаза в интеграционния процес на украинците. По-голямата част от тях вече са решили дали да остават тук или да се връщат. Точно сега е времето, когато от страна на държавата трябва да бъдат направени ключови стъпки в посоката на интеграцията им.
Ани: Според теб с какви пречки се сблъскват украинските бежанци?
Олга: Важно е да се разбере, че едно е, когато по собствено желание си емигрирал в друга държава: например, за да придобиеш висше образование или да си намериш по-добра работа. Друго е обаче, когато си прогонен. Възприятията са абсолютно различни.
Ани: Какво те вдъхновява?
Олга: Желанието да помагаме на колкото се може повече хора. Аз и Олег точно това намерихме във ФАР. Фондация за достъп до права е място, където целият екип непрекъснато помага на хора.
Понякога се чудя до каква степен всеки един от нас е различна личност. В същото време, тези неделими интелигентност и професионализъм ни позволяват не просто да помагаме, а да променяме съдби!
- Log in to post comments