ЛИЦАТА НА ФАР - ВАСИЛ ПАНАЙОТОВ

Днес разговаряме с адв. Васил Панайотов. Какво за него е работата във ФАР, за какво мечтае и в какво го вдъхновява, прочетете в това интервю!

Има един принцип в живота – 

който е получил ръка, е готов да подаде ръка.

Ани: Здравейте, адв. Панайотов! Благодаря Ви, че приехте поканата за интервю. Както вече знаете,  рубриката „Лицата на ФАР“ е посветена на нашите служители. Чрез нея се опитваме да разкажем за нашите служители през призмата на личните и професионалните им качества. Вие съвсем наскоро ставате част от екипа на ФАР. Какво за Вас е успяла да стане ФАР, въпреки краткото време, в което работите тук?

Васил: Аз усещам някаква химия в екипа и затова ми беше много приятно да се присъединя към ФАР. Винаги е  хубаво да имаш колеги и съмишленици. Даже бих казал, че е безценно, защото адвокатите по принцип са самотни личности. Така, като си в екип – не само с адвокати, а с всички вас, е много по-ползотворно, придобиваш един по-общ поглед върху нещата – не се концентрираш само върху закона и върху формата.

Ани: Бежанското право за Вас е нова материя или нещо, което вече сте упражнявали?

Васил: По-скоро нова материя. Преди бях граждански съдия и никога не съм се сблъсквал с бежанското право. Впоследствие, вече като адвокат имах един интересен казус, свързан с бежанското право. В рамките на стажа ми в Съда в Страсбург също съм имал няколко казуса. Но по-скоро тази материя за мен е нова.

Ани: Какво най-много Ви харесва в бежанското право, защото става дума за една много специфична материя?

Васил: Аз самият съм мигрант, не живея в държавата, в която съм роден и съм израснал. Много от нещата, с които се сблъскват хората, съм ги изпитвал лично на гърба си. Но разликата е, че това е мой собствен избор.

Бежанците са хора, които са били прогонени от държавата си, а бежанското право ти дава възможност да им помогнеш: било то чрез юридическа консултация или просто житейски съвет.

Има един принцип в живота – който е получил ръка, е готов да подаде ръка.

Ани: Как научаваш за ФАР?

Васил: Научих за ФАР през писмото за конкурс, получено от адвокатска колегия. След това влязох на официалната страница на Фондацията. Там имаше много информация и бях приятно изненадан от обема ѝ.

Както вече казах, преди това нямах голям досег до бежанското право, но много се радвам, че така се стекоха нещата. Всеки ден ми става все по-интересно.

Ани: А кои според вас са най-големите предимства на ФАР?

Васил. Тази уникална смесица от по-опитни юристи, от една страна, и много млади колеги, които идват с нова енергия и идеи, от друга. Благодарение на това взаимодействие работата във ФАР се издига на много високо ниво.

Ани: Какво най-много Ви харесва в работата Ви?

Васил: Харесва ми точно досега с хората и това, че човек се чувства полезен тук. Моята максима в живота е, че човек трябва да помага. Винаги е хубаво да подадеш ръка, когато можеш да го направиш.

Ани: Нашата работа променя човешките съдби, но, в същото време, е много трудна. С какви трудности Вие се сблъскате в нея?

Васил: Да, наистина работата не е лесна. Някой път, например, нямаме и обратна връзка от бенефициентите. След като сме дали съвет за нас е също важен резултата, но хората, получавайки услугата, в един момент се откъсват и ние няма как да разберем, дали сме тръгнали по правилния път и дали съветът ни е бил верен. 

В началото, например, ми беше трудно, защото материята на бежанското право беше изцяло нова за мен. Трябваше да седна и да чета по темата. Досега много чета, защото не винаги мога веднага да дам отговор на въпросите на бенефициентите. Понякога имам нужда по-подробно да проуча темата. 

Ани: Работата на всеки един адвокат е много натоварена и паралелно с това е емоционално изтощаваща. Как успявате да се справите с това напрежение?

Васил: Аз живея в едно малко селце, което е точно в началото на гората. Имам две неща, които правя всеки ден – разходка в гората и грижа за малката ни градина с плодове и зеленчуци. Природата е онова, което ме зарежда.

Освен това, аз много обичам да слушам музика и да чета книги. Понякога, особено след труден ден, книгата не е най-доброто решение, и затова по-често предпочитам природата и музиката.

Ани: Понеже аз много обичам да чета, винаги се изкушавам да задам този въпрос: какви Ви са най-любимите книги?

Васил: През годините съм харесвал различни жанрове – винаги съм се възхищавал на Хемингуей и лекият му стил, на Оскар Уайлд с пепеливия език. Сега чета „Дипломацията“ на Хенри Кисинджър. Винаги ми се е искало да имам повече време да чета.

Ани: А по повод на музиката – класическа музика или по-екстремни жанрове като рок или хард рок?

Васил: В зависимост от настроението. След напрегнат ден, съм фен на хард рока (AC/DC, Metallica, различни други групи), а сега през лятото си пускам и по-лека музика (техно или нещо ретро). Иначе, обожавам класическа музика и даже някой път посещаваме на живо, когато имам възможност.

Ани: Кога решавате, че точно ФАР е мястото, където можете да се развивате професионално и личностно?

Васил: Аз до голяма степен вярвам в добрата съдба и в това, че възможността идва в точния момент. Не съм съжалявал за неща, които не са се случили, и се радвам за неща, които са се случили. Мисля, че просто когато човек е узрял за дадено събитие, то се случва и затова химията между мен и ФАР дойде в най-подходящия момент.

Ани: Вие работите като дигитален юрист – нещо много ново, иновативно, авангардно даже, бих казала. Как се чувствате в тази роля?

Васил: Не съм голям фен на новите технологии, използвам ги до рамките, в които ми се налага. Мисля, че най-важно е да изградиш доверие с хората. За мен няма никаква разлика, дали работя онлайн или на живо – вкарвам същата енергия и усилия. Много хора предпочитат да видят човека, да го преценят. Мисля, че с годините  съм си изградил усещане и преценка дори по телефона. За мен важно е да работя с хора, с които споделяме общи ценности и идеи. 

Ани: Какво най-много Ви вдъхновява в работата на ФАР ?

Васил: Хората. Въпреки, присъщия за България скептицизъм по отношение на НПО-та, аз виждам, до каква степен хората във ФАР са отдадени на работата си и се опитват с всички усилия да си я свършат добре и качествено. 

Ани: Понеже това интервю го взимам в рамките на юбилея на ФАР, какво бихте пожелали на ФАР като организация и на себе си като част от ФАР?

Васил: Бих искал да пожелая на себе си и на екипа да успеем да запазим тази енергия, която имаме, за да може да продължим да помагаме на повече хора.

Ани: Благодаря. Последният въпрос, малко по-личен, ако може – за какво мечтаете?

Адв. ВП: Мисля, че до голяма степен имам почти всичко, което съм искал в живота. Единственото е може би да имам повече време за книги и за пътуване.