Днес в рубриката “Лицата на ФАР” говорим с Яна Обрешкова - експерт по програми и проекти. Първоначално планирахме да разкажем за Яна като за “Алумни на ФАР”. Но сме много щастливи, че съвсем скоро след нашия разговор тя стана част и от екипа ни!
За ФАР е гордост, че много от хората в екипа ни са „наши деца“ - абсолвенти на обученията, организирани от ФАР през последните години.
Как Яна се запознава с ФАР, а впоследствие става част от екипа, можете да прочетете в това интервю.
Дата на интервюто: 07 януари 2023 г.
Итервюиращ - Анна Великова
Анна - Здравей, Яна. Много се радвам, че се съгласи да дадеш това интервю. С теб се познаваме още от обучението на ФАР по проекта “Defend - Подготвяне на ново поколение млади защитници на основните права на бежанци и мигранти”. Ако правилно си спомням, съвсем наскоро ти се завърна от Нидерландия, където завърши магистратурата си по Международно публично право. Как преживяваш реинтеграционния процес след завръщането си в София?
Яна - Много ми е странно. Особено в началото ми беше трудно да се върна в коловоза на “стария си живот”. В Холандия навсякъде е изключително чисто, включително в местата за обществено ползване. В България, за съжаление, често нямаме тази практика. Но това е чисто от битова страна. Също така, бях свикнала да се придвижвам навсякъде с колело, докато сега това ще ми е малко по-трудно, не само заради разликата в терена (смее се). От академична - може би по-скоро ми е трудно да се нагодя обратно към формата на българските изпити, след като прекарах цяла година с изпити в Нидерландия. Там винаги имаше казуистични или есеистични въпроси, тъй като повечето теми в международното право са спорни, идеята е по-скоро да можеш да защитиш мнението си на база на международен договор или международния обичай. Това супер много ми харесва като подход, защото те кара да мислиш на изпита - не просто да назубриш учебника, а да разбереш, какво пише вътре и да можеш го приложиш в реална или измислена ситуация.
Анна - Трудно ли беше да се справяш с обучението на език, който ти е чужд ?
Яна - В началото ми беше малко трудно при четенето, защото за всяка лекция и всяко упражнение трябваше да прочетем по 50-70 страници, като втория семестър това ставаше вече към 140 страници за всеки предмет на седмица. Аз не бях свикнала да чета такъв голям обем на английски и ми беше трудно. После свикнах, нямаше как, и сега съм с английски, както с български.
Анна - Какво е да си мигрант в Холандия? Какво ти направи най-голямо впечатление?
Яна - Това, което най-много ми хареса, всъщност, е малко тривиално. Докато бях там, холандците имаха избори за Общински съвет и кмет. А, както знаеш, всеки един гражданин на ЕС може да даде гласа си в местните избори. Аз тогава не знаех, че имат местни избори, не съм следила толкова местните новини. А те предварително ни бяха пуснали подробни инструкции за изборите в пощенската кутия: как да гласуваш, къде да гласуваш, партиите, които ще се борят за места. Много ми стопли сърцето това, защото в България никой няма персонално да ти изпрати информация за изборите. Докато тази чужда държава те приема като един от тях и ти напомня: “Имаш това право да гласуваш, възползвай се!”
Анна - Да се върнем малко назад във времето: как се запозна с ФАР? Доколкото си спомням, това беше докато следваше бакалавър по Международни отношения в СУ.
Яна - Запознах се с ФАР чрез проекта ‘Defend’. То беше много случайно: аз си бях на море тогава с едно приятелско семейство. По едно време бяхме влезли с тях в спор за сирийските бежанци.
След този спор, докато “скролвах’’ във Фейсбук, видях обявата на ФАР, че ще правят обучение по бежанско право. Казах си тогава: “Добре, сега след този спор, трябва да се науча, как да защитавам тези хора, за да мога още по-аргументирано да се карам с другите :)”. Защото тази тема наистина е важна, а хората обикновено реагират емоционално. Освен това, от много години мечтата ми е да се занимавам с правна помощ. Така че тези две причини се обединиха и се записах за това обучение.
Анна - Да, и ‘Defend’ реално ти даде тази възможност да се занимаваш с правна помощ. Какво си спомняш за обучението? Какво най-много ти хареса?
Яна - Обучението беше изключително интересно. Много ми хареса, че ни даваха реални примери от практиката на ФАР, които после обсъждахме заедно. Това беше много полезно, защото така разбираш доста повече, отколкото просто когато ти представят суха теория.
А във втората част на обучението имахме възможността да работим по реални казуси, като аз и няколко други души работихме като екип по казуса на едно лице без гражданство. Беше обогатяващо да се занимаваш с истински случай, да видиш какви са последствията от безгражденствеността и да имаш възможността да помогнеш на някого.
Анна - Как тогава възприе миграционното право? Какво е за теб миграционното и бежанското право?
Яна - Аз го виждам като част от правата на човека в широк смисъл. Нещо като lex specialis: имаш правата на човека, които важат за всички хора, но имаш миграционно и бежанско право, което се занимава с конкретна група уязвими лица, тъй като лично за мен, всички бежанци са уязвими лица - те са принудени да напуснат дома си, не се знае, как са могли да се подготвят за нещо подобно. Често тези хора са загубили всичко и трябва да бъдат третирани с респект и разбиране.
Анна - Днес вече си част от екипа на ФАР? Как се чувстваш в новата си роля?
Яна - Още от проекта ‘Defend’ това ми беше мечта - да помагам на ФАР под някаква форма. Много се радвам, че Валерия е видяла потенциал в мен и ми предложи да се присъединя към екипа като Експерт проекти и програми. Винаги съм искала да работя с кауза: това, което правя, да има някакъв реален отпечатък върху хората.
Анна - Какво най-много ти харесва в работата?
Яна - Харесва ми, че всеки ден научавам нещо ново. Знам, че звучи клиширано, но Валерия ми дава често задачи, с които ме предизвиква да придобивам нови умения и да се развивам в различни сфери.
Анна - С какви трудности се сблъскваш и как ги преодоляваш?
Яна - Чак пък трудности… Не твърдя, че правя всичко с лекота, защото със сигурност това не е вярно, но към момента мисля, че наричам по-трудните моменти от работата си “презивикателства” и се опитвам да ги боря като малките деца - с любопитство и с желание да разбера как конкретното нещо, което ме затруднява, работи. Така че може би това е отговорът на въпроса ти - не се съсредоточавам в трудността на дадена задача, а в това какво мога да науча от нея и как да я направя най-добре, че да помогна на Валерия и на екипа да помогнат на възможно най-много хора в нужда.
Анна - За какво мечтаеш?
Яна - Като всеки човек мечтая за свят без войни и страдание. Не знам дали е възможно да живеем в такъв свят, но определено мисля, че си заслужава да се борим за него.
От по-прозаична гледна точка - мечтая да си завърша поредното образование и да мога да помагам във ФАР и чрез правна помощ. А, да, мечтая също така и да преподавам - да покажа на хората колко е яко международното публично право и всичките му клонове и подклонове, сред които е и бежанското право, и да имаме повече специалисти, които се занимават с него.
Анна - Бих искала да ти предложа като последен въпрос да продължиш изречението: Аз съм…
Яна - Това е много труден въпрос. Аз съм Яна :) Винаги съм се лутала между това да кажа за себе си, че съм умна и това, че съм добра. Не е добре да си едното без другото. Защото, ако си умен, но не си добър, то ти не си добър човек, и тогава защо си умен изобщо. Обаче, ако си добър, но не си умен, не можеш нищо да направиш с тая добрина. Затова бих искала да съм и 2-те някак.
- Log in to post comments
