Днес говорим с Жанна Романова, нашият правен експерт в гр. Добрич. Жанна е
рускиня, която вече почти половин година помага на бежанците, бягащи от
войната в Украйна.
Защо избира България като втори дом, с какви предизвикателства се сблъсква, за
какво мечтае и…за много други неща можете да прочетете в това интервю.
АННА: Здравей, Жанна! Много ти благодаря, че прие поканата!
ЖАННА: Здравей, Ани, и аз много ти благодаря. За мен беше изненадващо, но много
се зарадвах. Направо ми стопли сърцето, когато ме покани. Много ти благодаря за
доверието!
АННА: Ти, със сигурност, вече знаеш, че “Лицата на ФАР” е рубриката, в която
разказваме за екипа на ФАР в професионална и лична перспективи. Това, което
много ме впечатли при теб, е фактът, че се занимаваш с право от 18-годишна
възраст. Защо избра тази специалност?
ЖАННА: Точно в моя случай не мога да се похваля, че аз я избрах. По-скоро тя ме
избра. Майка ми още от студентските си години се занимава с право. Всъщност, тя ме
насърчи да стана юрист. Но и сестра ми е юрист. “Моите жени”, както аз ги наричам,
през целия си живот се занимават с това. Аз бях “принудена” да извървя пътя им. Те
през по-голямата част от живота си работеха като нотариуси. Аз пък много се колебаех
с какво точно да се занимавам, защото, по принцип, съм по-емоционална като
характер.
АННА: Знам, че България не ти е родната държава. Как се усещаш тук, като
мигрант ли?
ЖАННА: Изминаха почти 10 години откакто съм тук, а това е доста време. През тези
години изпитвах различни чувства, те се променяха.
Първите години бяха много трудни - един сложен процес на интеграция и приемане на
тази държава. Понякога имах непреодолимо желание да се върна в своята страна, на
родната си земя. После малко се поуспокоих. Като научих езика, стана много по-лесно.
Езикът дава много възможности. Затова на всички мои доверители първото нещо,
което препоръчвам, е да започнат да учат езика.
АННА: Доколкото разбрах, ти имаш мигрански опит и в Чехия. Защо реши да
останеш в България?
ЖАННА: Приемам го като съдба, така ми е било писано. Има неща, които не зависят
от нас. Да, вярно е, че ние винаги взимаме решения и, понякога, доста сериозни.
Решението да остана в България беше такова. Тогава, през 2008 г., бих предпочела да
остана в Чехия. Но там не успях да си взема документите за временно пребиваване,
понеже няколко пъти ми отказваха. А в България нямах такъв проблем.
АННА: Какво най-много ти харесва тук и с кои неща и досега не можеш да се
примириш?
ЖАННА: Доста малко неща вече ме дразнят. Да, преди години ме дразнеше пушенето
и кафето от кафемашините, но дойде моментът, когато аз сама си взимам кафе оттам.
Какво ми харесва? Знаеш ли, започнах да харесвам този по-лек режим на живот - някои
хора го наричат мързел. Забелязах, че предишният ми ритъм на живот, когато работех
без почивки, не е този, който ми носи удовлетворение. Вече съм на принципа: каквото
и да правиш, трябва да го правиш с удоволствие. Но, ако си постоянно под стрес и
напрежение, няма да си щастлив от работата.
АННА: В момента си правен помощник във ФАР. Как научи за Фондацията за
достъп до права и защо реши да кандидатстваш?
ЖАННА: Много интересна история ме доведе тук. Нищо не е случайно, Ани. Преди
да започне войната в Украйна, сътрудничих с едно момиче от Одеса, с което се
запознахме в социалните мрежи. Тя е преподавател по български език и имаше нужда
от човек, който би ѝ помагал с правните въпроси. Така станахме партньори. Аз
предоставях консултации по миграционно право.
За ФАР също научих чрез социалните мрежи и се записах за обучението по бежанско
право, защото не бях запозната с него, а то е много сериозна материя. Бежанското
право беше нещо ново за мен, но преподаването беше на изключително високо ниво,
успях да науча доста неща. После кандидатствах за работа.
АННА: Как се чувстваш сега, когато си вече част от екипа?
ЖАННА: Осъзнах, че винаги трябва да бъдеш много внимателен към хората. Понякога
ми се налага да им обяснявам нещата много подробно, но разбирам, че те бягат от
войната и са много уязвими.
В началото ми беше трудно да се науча да общувам с доверителите. Не знаех как да
намеря границата. После се научих.
Но ФАР ми даде изключително много, въпреки че работя от съвсем скоро. Страшно
много неща научих от Валерия и от екипа в Добрич специално. Ние сме един страхотен
екип - украинка, българка и рускиня. Всеки от нас се опитва нещо да допринесе.
Огромно предизвикателство е да съм част от екипа на ФАР.
АННА: Как успяваш да не прегаряваш?
ЖАННА: Да, сложно е, наистина е сложно. Трябва да си подготвен, не всеки може да
се справи с тази работа. Аз дори не знам как може да се подготвиш, но всеки Божи ден
си давам сметка, че работя нещо изключително важно.
Моите доверители са много различни. Някой от тях идват с негатив, който не могат да
преодолеят, но това е разбираемо. Всичко е разбираемо. Аз мога да помагам на всеки,
за мен няма значение кой е пред мен.
Повечето бежанци идват с много позитивна и топла нагласа - добри хора са и
благодарни. Постоянно ми подаряват някакви подаръци. Последното, което получих е
ръчно плетени чорапки.
Понякога плача. Осъзнавам, че единственото, което мога да направя, е да изразя
огромна благодарност за всичко, което ми се случва в живота.
АННА: За какво мечтаеш сега?
ЖАННА: Не знам, всичко имам, по-скоро си поставям цели.
Но, добре, мечтая си да си купя дом някъде близо до морето, за да може моето дете да
се наслаждава на тези природни богатства, които имаме в България. Ние сме толкова
щастливи, че живеем тук!
- Log in to post comments