От Фондация за достъп до права - ФАР изразяваме солидарност с украинските граждани с предоставена временна закрила във връзка със създалото се напрежение около приключването на Програмата за хуманитарно подпомагане и липсата на яснота относно последващите мерки и действия на властите.
Програмата, организирана и изпълнявана по решение на Министерския съвет (МС), беше удължавана два пъти, като последният одобрен период изтече на 31 октомври 2022 г. Въпреки наближаването на крайния срок нямаше решение на правителството за подновяването на мерките, както и официална информация какво ще стане с над 18 000 души в уязвимо положение, които в момента са настанени в хотелски бази. В последния възможен момент (на 31 октомври 2022 година) Програмата беше удължена до 15 ноември 2022 година с решение на МС, според което за този кратък двуседмичен срок украинските граждани с временна закрила следва да бъдат преместени от хотелите в обектите, вписани в Регистъра на местата за подслон. Списъкът с тези места за настаняване все още е неизвестен, а междувременно стана ясно, че 25 новопристигнали от Украйна бежанци са били закарани в разпределителния център на МВР в гр. Елхово и настанени във фургони.
Ескалацията на напрежението в настоящата ситуация беше напълно предвидимо, с оглед на липсата на устойчива дългосрочна стратегия за настаняването на хората с временна закрила в България и нарушения диалог между отговорните институции, украинските бежанци и гражданските организации, които полагат грижи за тях. Лицата с временна закрила следва да получат писмено информация на разбираем за тях език за правилата относно временната закрила съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗУБ, но в случая това тяхно право беше нарушено. Не беше спазен основен принцип на работата с уязвими групи хора, който гласи, че те трябва да бъдат информирани и подготвени, за да сътрудничат и участват смислено в процеса. Изненадващо за всички и най-вече за украинските бежанци, текущите мерки, предприети от властите спрямо тях, повтарят хаотичния опит за настаняването им в т.н. „държавни бази“ от края на месец май тази година, който предизвика сходно напрежение.
Налице са основателни съмнения дали преместването на украинските граждани в „държавни бази“ в изолирани райони е допустимо, защото според чл. 39, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и чл. 13, пара. 1 от Директива 2001/55/ЕО на чужденците с предоставена временна закрила трябва да се осигури подходящо настаняване или да им се осигурят средства за подходящо настаняване при необходимост. Задължението на държавата да осигури подходящо настаняване не е ограничено само до лица от уязвими групи и важи за целия срок на временната закрила.
Повторният опит за транзитното настаняване на получилите временна закрила в Разпределителния център на МВР в гр. Елхово отново предизвиква недоумение и оправдано възмущение. Центърът в гр. Елхово е част от структурите на МВР и е предназначен за задържане с цел идентификация на лица без право на пребиваване на територията на България. Настаняването при идентични условия на лица с право на легално влизане в Европейския съюз или с признат статут на времена закрила, без оглед на тяхната уязвимост, макар и краткосрочно, е напълно недопустимо и изпраща ясно послание, че подходът на държавата към тези хора е движен по-скоро от съображения за целесъобразност, отколкото от желание за съблюдаване на закона с грижа и хуманност.
От Фондация за достъп до права – ФАР настояваме държавата да разработи и представи дългосрочна стратегия за настаняване и интеграция на украинските бежанци, за да се преодолее усещането за перманентна несигурност, в което са поставени хиляди хора, бягащи от войната. От първоначалното настаняване на получилите временна закрила в хотели беше ясно, че това е краткосрочна, кризисна мярка, която не предлага устойчиво решение във времето. Назрял е моментът да се потърсят и приложат по-комплексни решения, изцяло съобразени с изискванията на действащата национална правна уреда и правото на ЕС.
Следва да се припомни, че изпълнителната власт реши да прегради достъпа на украинците до процедурата по предоставяне на международна закрила. За разлика от търсещите международната закрила, украинците с временна закрила нямат период на адаптация с подсигурени от държавата подслон и храна, през който да могат да организират пребиваването си и да станат независими от държавната подкрепа. От самото начало те са изправени пред изключително тежък избор – или да се справят абсолютно самостоятелно или да изпаднат в зависимост от държавното подпомагане, без да е ясно при какви условия и до какъв срок ще могат да се ползват от него. Несигурността, съчетана с липсата на мерки, стимулиращи поетапното излизане от Програмата за хуманитарно подпомагане, влияе отрицателно върху възможностите на украинските бежанци да започнат независим живот и възпрепятства интеграцията им в обществото. Опитите на изпълнителната власт постоянно да премества тези хора в различни точки на страната подкопава положените до момента усилия за интеграция и ги поставя пред необходимостта отново да търся работа и достъп до образование и здравеопазване без гаранции за успех.
От Фондация за достъп до права – ФАР призоваваме отговорните институции в спешен порядък да изработят и приемат устойчив план за настаняване и помощ за бежанците от Украйна. Според нас държавата е длъжна да предостави на украинските бежанци своевременна информация за местата и начина на настаняване, както и да предприеме мерки, за да ги стимулира и подпомогне за започване на независим живот. В тази връзка настаняването на бежанците трябва да позволява реалното упражняване на правото на труд, за да могат те да се интегрират в обществото и да не разчитат изцяло на държавно подпомагане при престоя си в България. Апелираме незабавно да се прекрати настаняването на бежанци в центровете към МВР. Подобна практика лишава хората от достъп до административни и социални услуги, както и до адекватна медицинска помощ, и може лесно да се избегне при по-далновидно планиране на мерките и действията по настаняване. Не на последно място, от ключово значение е да се провежда диалог с гражданския сектор, в името на по-хуманна и мултидисциплинарна грижа за бягащите от войната.
